Опълченските бараки все повече се скриваха зад каруцата, докато близо до дола, където лъкатушеше шумно река Козещица, съвсем се изгубиха. Останаха да се виждат под баира само ивиците дим, които комините точеха към небето.
Излязоха на каменния мост, наричан от руснаците Дяволски поради високата му гърбица. По него не можеха да се разминат две каруци. По скалистите устои на моста се очертаваше зеленясала линия, която показваше докъде са стигали водите на реката пролетно време и при големи дъждове в Балкана. На отсрещния бряг се гушеше воденичка. Върху спънатото й колело водата скачаше шумно.
При Дяволския мост пътят излизаше на шосето, което водеше за Шипченския проход. По него тук-таме стоеше каменна настилка, неизрината още напълно от артилерията и от тежките обозни каруци.
Кончетата забързаха. Друсането на каруцата накара четиримата опълченци, които се возеха в нея, да посъберат сламата под себе си. Те бяха от пета дружина. Тримата бяха ранени при недавнашна схватка с вражески разезди, а четвъртият — Копчев — беше заболял от ревматизъм. Може би беше го придобил още във Влашко, из влажните и тъмни бордеи. Беше на стража в Балкана, далеч пред позицията на дружината, когато усети болка в коляното на единия си крак. Едва се домъкна в дружината. Другарите му го разтриха, но това не помогна. На следния ден при прегледа от лекаря на дружината се оказа, че е заболял от остър ставен ревматизъм. Кожата на коляното му беше се зачервила, ставата стоеше силно подута. Той едва стъпваше на крака си.
— Ще те пратя в Габрово — реши доктор Панов, като замяташе с шинелата голите му крака. — Нужно е болнично гледане, в топло помещение. Тогава и лекарствата ще помогнат. — И прибави, като посочи коляното му: — Оттам лесно може болестта да се разпространи по другите стави. Ти си млад, ще оздравееш.
Санитарите помогнаха на Копчев да се качи на каруцата при ранените. Загърнаха се опълченците в шинелите си, мушнаха се в сламата и каруцата потегли за болницата в Габрово.
Пътят през прохода беше оживен. Пешаци и конници заминаваха за Балкана, други се връщаха от позициите. Обозни каруци громоляха по изринатия път. Отстрани се виждаха изкопите на основите на бежански бараки. С настъпването на зимата бараките бяха разтурени и бежанците се прибраха в Габрово и околните села. Някои бараки обаче стърчаха тук-таме по стръмнината и комините им пушеха. Обитателите им не бяха изгубили надеждата в скорошното настъпление на русите. Копнежът им за родните огнища ги задържаше така близо до гърба на позицията!
Каруцата изгромоля по високия мост на река Паничарка и се спря при Манчовото ханче. Тук селяните от колиби Недевци пресрещнаха каруцата. Поканиха болните с греяна ракия.
— Пийте, да ви е наздраве, юнаци!
Копчев надигна съда до устните си, но горещата пиперлива пара го задави.
— Наведнъж, наведнъж, синко — наставнически забеляза старецът, който му подаде бакъреното кафениче, — направо в гърлото, иначе задавя.
Копчев почувствува как горещина се разля по цялото му тяло, червенина обля лицето. Кръвта нахлу в него и надви студената струя, която се завираше в яката на шинелата му.
Каруцата ги задруса отново. Наближиха града. Самотно стърчаха тук-там къщи по баира Радичевец. Димът от комините им се забиваше в оловното зимно небе. Каруцата изтрополи по Шиваровия мост и навлезе в улицата, която криволичеше през целия град и завършваше в ниските поляни на Падалото. Беше извънредно оживена. Коли, които едвам се разминаваха, отиваха и се връщаха. Хората се провираха между тях. Шум, висок говор, викове подканяха добитъка да върви по-бързо, плясък на камшици, звънтене на чукове по наковалните в ниските работилници, чиито дървени кепенци бяха съвсем отворени, тълпи от бежанци. Малкият планински град, който допреди няколко месеца лежеше тих, забутан в хълмистите поли на Балкана, приличаше сега на кошер, из който пъкаха хора и добитък. С изморен поглед от взиране в пъстрата тълпа и оглушал от шума й, Копчев чувствуваше, че потъва заедно с каруцата в някакъв водовъртеж, който го тегли неизбежно в своята дълбочина…
Много беше преживял до този ден малкият планински градец, сгушен в северните дипли на Балкана и така близо до прохода, където се решаваше изходът на войната и съдбата на България.