В това време победеният и обезумял от ужас неприятел бягаше към селото. Ключът на страшните шейновски укрепления беше превзет от опълченците. Това реши победата…
Срещу башибозука
След превземането на Шейновския укрепен лагер Българското опълчение получи назначение да конвоира за Търново пленената Вейселова армия. Оттук руски войски поеха по-нататъшната охрана на пленниците, а опълчението замина за Котел да пази демаркационната граница с Тузлука, определена временно с Одринското примирие, и да бъде заслон в тила на руските войски, проникнали на юг към Цариград.
Щом се получи в Котел съобщение, че башибозушки шайки са нападнали няколко български села, Първа и Трета опълченска дружина бяха вдигнати по тревога. Те намериха село Медвен напуснато от жителите му. Селяните бяха избягали, за да се спасят от ятагана на озверените башибозуци. По улиците лежаха убити хора. На много къщи вратите бяха изкъртени и покъщнината разхвърляна по дворищата. Всичкият добитък беше отмъкнат. Цели стада говеда и кервани от коли с плячка бяха откарани в село Кадърфакли, към което се оттеглиха шайките. В това село ги настиснаха двете опълченски дружини.
От един дълбок дол, в дъното на който минаваше река Луда Камчия, селото беше разделено на две махали. Опълченците заеха позиция по единия скат на дола и пуснаха верига долу покрай реката. Не можеха да я преминат, макар че на места тя беше плитка. Залостили се зад къщите и плетищата на отсрещната махала, башибозуците със своята стрелба не пропущаха да мине никой през дола. На превързочните пунктове започнаха да пристигат ранени.
Трета опълченска дружина заемаше позиция на южния фланг. Дружинният лекар, доктор Константин Йованов Везенков, млад, висок, строен мъж, с руса къдрава брада, която го правеше по-възрастен, отколкото беше, запретнал ръкавите на шинела си, се отпусна уморен на един камък. Беше превързал няколко тежко ранени опълченци. Взривните куршуми бяха отворили големи рани. Трябваше да бърка в една дори доста дълго време и да прави разрез, за да извади куршума. Но веригата в дола се окопа добре и ранените намаляха. Сега доктор Везенков можеше да излезе на малката височина над превързочния пункт и да погледа сражението…
Той беше родом от Крушево, малък градец, разположен по скалистите поли на Крушевската планина, пазещи от север входа за прекрасната Битолска долина. Още като ученик при учителя Иван Божинов Шумков, когото гърците бяха преименували на Яне Теологос заради високото му елинско образование, малкият беше надъхан със свободолюбивия дух, който проявяваше тоя родолюбив градец в борбата си срещу гръцкия владика. Начело на тази борба стоеше учителят Шумков. Въпреки многото години, прекарани в гръцките училища, той не изгуби своето народностно съзнание. Когато Константин порасна, вярата в освободителната роля на Дядо Ивана го подтикна да замине за великата славянска страна Русия, където свърши българската гимназия при Минковския пансион в Николаев, а отпосле и медицина в Московския университет. Като студент той влезе в просветителната и родолюбива група на Любен Каравелов, Марин Дринов, Нешо Бончев, Василаки Попович и др., които работеха за просветата и освобождението на българския народ. Щом свърши университета, Константин Везенков бе назначен за уездки лекар в град Верея, в Московска губерния. Но в 1877 година Русия обяви война на Турция за освобождението на българския народ. Доктор Везенков беше един от първите, който се записа в Българското опълчение. Влезе в комисията за приемане на доброволците. След това дойдоха походите, боевете при Стара Загора и Шипка. В тях той не беше само лекар, но и войник. Опълченците видяха как в критическите дни на Шипка той се хвърли на коня си и под град от неприятелски куршуми занесе важно съобщение на позициите. А в момента, когато османците бяха заобиколили шепата защитници, той събра ранените от превързочния пункт и пред очите на самия генерал Радецки ги поведе на атака… Така разбираше той своята служба в опълчението.
И сега, подпрян до един плет, наблюдаваше сражението, сърцето му трептеше възбудено при мисълта колко лесно биха могли да се разправят с башибозушката съпротива, ако конният взвод беше при дружината. Той би могъл да заобиколи във фланг башибозуците, които обстрелваха дола по дължината му и не позволяваха на опълченците да мръднат напред и да ги унищожат или разпръснат.