секса с една златна ябълка, и две джуджета с изявени гей-наклонности.
Към дружината се присъединява и чуждестранен контингент –
дебилният алкохолик Иванушка Глупака, който за кило водка е готов да
се бие срещу всякакви врагове.
И тъй – седмината начело с Марко Куровити вече са в гората и попадат
на поляната на самодивите. Там те виждат как чисто голи плешиви жени
пеят мръсни лесбийски песни. Сред самодивите Марко Куровити съзира
сестра си. Марко се разплаква, но тази гледка ще го мотивира да бъде
още по-безпощаден в отмъщението си.
Изтощени от дългия път, седмината пристигат пред пещерата Пичкиндол
и пускат вътре Иванушка Глупака на разузнаване. Минава час, минават
два – отвътре не се чува нищо. След три часа от пещерата еква
страховита пиянска песен. Юнаците нахлуват вътре и заварват Иванушка
и Злоклец прегърнати, пияни като кирки. Това е добре дошло за
Марковата дружина, защото след погълнатата водка Змеят няма сили да
се съпротивлява.
Пръв го изнасилва Марко Куровити. Злоклец реве от болка и бълва огън
през ноздрите си, а Иванушка го гали по главата с думите “Пийни още
една водка, да те отпусне!”
След Марко е редът на тримата братя, които след като изчукват Змея,
започват да му се присмиват и да му викат “Тройчо”.
Последни са джуджетата. Когато Змеят вижда, че го изнасилват гномове,
сърцето му се пръсва от обида.
“Госпожа Карагьозова и поручикът”
сапунена опера
Действието се развива в 30-те години на ХХ век. Главна героиня е
госпожа Цура Карагьозова – разведена дама от хайлайфа, дарила с
незабравими оргазми министрите от всички кабинети на Георги
Кьосеиванов и почти целия тогавашен генералитет.
В началото на филма госпожа Карагьозова е любовница на стария
генерал Кирил Деликрушев и му прави минет в кабинета му във
военното министерство.
Пред кабинета на пост стои адютантът на генерала - поручик
Стойневски – млад напет левент, тайно влюбен в Карагьозова.
Стойневски чува монархофашистките стонове на генерала и се изкушава
да надникне през ключалката. Гледката го възбужда и той си удря една
простодушна армейска чикия.
На излизане от кабинета госпожа Карагьозова тайно подава на поручика
розова бележчица. В нея пише:
“Млади жребецо! Видяхъ сластния ти погледъ. Ако искашъ да пиешъ от
страстта ми, ела утре у дома! Ще те чакамъ... Твоя тръпнеща мадамъ
Цура...”
На следващия ден поручикът посещава Цура. Той й споделя, че е
девствен и тя е първата жена, която е обикнал. В знак на благодарност
госпожа Карагьозова решава да му покаже всички тайни в секса. От
щастие и стрес Стойневски започва да заеква.
Страстните следобеди на двамата стават традиция. Един ден Цура казва
на поручика, че е бременна. “Ще се оженишъ ли за менъ?”, пита го тя.
Стойневски е на седмото небе и в пристъп на еуфория започва да съска
като пепелянка, внезапно поразена от синдрома на Алцхаймер. След
около десетминутно съскане той най-после успява да попита: “С-с-с-с-
сериозно ли говоришъ?”
Решението за сватбата е взето, но как да кажат на генерала? Деликрушев
е отмъстителен тип и без да му мигне окото би пратил адютанта си на
военен съд...
След кратка душевна борба поручикът решава да избере любовта пред
кариерата.
“Напущамъ армията и се женя за тебъ” патетично казва Стойневски и за
тази му реплика госпожа Карагьозова го дарява с най-виртуозния минет
на 30-те години.
Но докато му духа, Цура забелязва подозрително петно под лявата
подмишница на поручика. Тя си слага очилата (късогледство, придобито
при един по-бурен секс с покойния Стамболийски) и с ужас вижда, че
това е татуировка, изобразяваща прободено от стрела сърце, а под него
малък надпис “Гица forever, 1931”
“Коя е Гица?”, с леден глас пита Карагьозова. Поручик Стойневски си
признава, че през 1931 година, когато полкът му е бил дислоциран край
Горна Джумая, войниците били пуснати в градска отпуска, напили се в
някакъв бардак и той нищо не помнел, но на сутринта се събудил с тази
татуировка.
Карагьозова е съсипана. Всичко е било лъжа! Тя не му е първата!
Безплодни са опитите на поручика да й обясни, че това е било само
пиянска забежка и той дори не помни коя е въпросната Гица...