На тръгване госпожа Карагьозова дава на Стойневски две писма – синьо
и розово и му поръчва да предаде розовото писмо на генерал
Деликрушев, а синьото да отвори на следващия ден.
Поручикът е човек на дълга. Той веднага хуква към министерството и
предава розовото писмо на генерала. Деликрушев отваря писмото и
пребледнява. Вътре пише:
“Кирчо, адютанта ти ма оноди. Твоя Цура”
Стойневски е пребит от генерала и вкаран в ареста. Целият в кръв, той
едва дочаква изгрева, за да отвори синьото писмо. А в него думите са
още по-жестоки:
“Господинъ поручико! Напразни бяха интригите ти да ма ибеш с лъжа.
Азъ не съмъ ти някоя фльорца като Гица от Горна Джумая, а истинска
дама, но ти явно не схващашъ разликата. Все пакъ ти беше чаровенъ,
пък и хубаво ма иба, затуй ти прощавамъ... Но и азъ та излъгахъ. Туй
дете в утробата ми не е от тебъ. То е от сестра ми Минка. Не знамъ
дали знайш, че тя е травеститъ...”
Прочел тези страшни редове, поручикът полудява и разбива главата си в
бетонната стена на карцера. Кръвта му се стича по стената и кой знае
защо рисува по нея прекрасното тяло на госпожа Карагьозова...
Тантра-секс по български
Неотдавна съдбата ме срещна с гуруто Вълкан Сандалташев, известен
сред учениците си като Учителя Твърдикурти.
Именно Учителя Твърдикурти ме въведе в тайните на тантрическия секс.
Първото нещо, на което гуруто учи следовниците си, е да овладяват
енергийния поток, който преминава през седемте им чакри.
Попитах Учителя Твърдикурти: ”Учителю, какво са чакрите?” Гуруто
замълча многозначително и ми каза, че е твърде рано да се сблъсквам с
такова сложно духовно познание. Ако неподготвен човек си научи
чакрите, това може да наруши квантовия му континиум и той да забрави
да се прибере вкъщи.
Другото важно нещо в тантра е да седнеш по турски и да медитираш
като рецитираш мантри и се концентрираш върху чакрите си, които
самият ти не подозираш къде са. Най-известната мантра е “Ом бсати
фахме хум”, което в превод означава “С помощта на свещения Ом ще
достигна просветление”
Има и друга популярна мантра: “Ом нарасвати бандха ауришпака”, което
се превежда като “Трябва да купя две кисели млека”.
След като изпълнихме тези мантри за духовно просветление, бяхме
подканени да събудим третото си око.
Попитах Учителя Твърдикурти: “Учителю, къде се намира третото око?”
Той замълча многозначително и каза: “Двете ни очи гледат в бъдещето, а
третото око гледа към миналото. Само третото око може да гледа назад”.
Този отговор ни озадачи и някои от Учениците предположиха, че
третото око може би се намира в задника. Учителят нито потвърди, нито
отхвърли тази хипотеза, но категорично заяви, че все още не сме
подготвени за такова знание.
След това бяхме приканени да практикуваме “брахутсана вахти”,
известна още като “брахутсана бахти”, а когато Учителят се разгневи, я
нарича дори “бахти брахутсаната”.
Тази практика представлява търкане на петите с пемза под звуците на
хималайска гъдулка. Целта е да бъдат преминати границите на сетивните
възприятия.
Попитах Учителя Твърдикурти: “Учителю, какво означава да бъдат
преминати границите на сетивните възприятия?”
Гуруто замълча многозначително и ми каза, че номерът е да отделяш
големи количества “бхитва”, но да не го питам какво е “бхитва”, защото
все още не съм подготвен за такова духовно познание.
След това учителят ни призова всеки да застане лице срещу лице с
партньорката си и да започнем взаимно да си скубем подмишниците в
прослава на шесторъката Шива.
Това тантрическо упражнение се прави, за да се освободим от
постоянната “сидхасана”.
Попитах Учителя Твърдикурти: “Учителю, какво е постоянната
сидхасана?”
Гуруто замълча многозначително и ми обясни, че все още не съм
подготвен за такова знание, но на първо време можело да приемем, че
“сидхасаната” е нещо като индийско орехче, само че по-едро.
След това Учителят Твърдикурти ни накара да танцуваме като въртящи
се дервиши.
От тази тантра-практика на мен ми се зави свят, прилоша ми и
припаднах. Когато се свестих, Учителят Твърдикурти ми каза, че съм
бил изпаднал в състояние на “мулабандха”.