Много интересен е въпросът за размера на мъжкия атрибут. 57 процента
от българските мъже заявяват размер над 20 сантиметра, 18 процента
твърдят, че са дарени с орган над 25 сантиметра, 16 процента декларират
над 30 сантиметра, 7 процента обявяват над 35 сантиметра, а 2 процента
– над 40 сантиметра.
Това показва, че имаме реални основания за национална гордост, като се
има предвид, че средният размер за Европейския съюз е 14.6 сантиметра.
Разбира се и тук трябва да се отчете характерната за българина
склонност към самохвалство.
Интересен е и фактът, че отношението на българите към различните
сексуални пози се е променило през годините.
Ако през 1962 година 93 процента от българите категорично са
декларирали пристрастията си към мисионерската поза, днес 68 процента
отдават предпочитанията си на кучешката. Възможна причина за това е
нарасналата популация от бездомни кучета, които дават лош пример на
младите.
Показателно е и отношението към френската любов. В зависимост от
различните региони и възрастови групи тази форма на интимност е
обозначена с различни термини като “свирка”, “бибитка”, “тутурутка”,
“кавал”, “рахат дудук”, а сред някои интелектуалци се среща дори
формулировката “долче флаута”.
Забележете, че всички названия са заимствани от музикалната
терминология! От този факт можем да направим извода, че българинът е
закърмен с народната песен и за него любовта е музика.
Проучването на социолозите даде и някои шокиращи резултати.
Противно на очакванията на експертите се оказа, че сексът на село е
много по-разкрепостен от секса в столицата и областните центрове.
Налице са категорични данни, че селското население е отхвърлило
патриархалните си задръжки, развихрило е въображението си и в
повечето села сексът е ум да ти зайде!
Това обяснява защо земеделските земи пустеят дори в епохата на
програмата САПАРД.
Средната възраст, в която младите българи започват да водят полов
живот, е 15.2 години. Тревожен е фактът, че при 99 процента от младите
първият им партньор (партньорка) е собствената им ръка. Това се
обяснява с нарасналото отчуждение в съвременното общество.
Проучването показа, че през активния си полов живот българинът има
средно 6.5 интимни партньорки. Изтъкнатият народопсихолог Адалберт
Цоцов обаче е склонен да оспорва и тези данни с думите: ”Как може да
имаш 6 партньорки и половина? Аз съм спал със 150 жени, но с половин
жена никога не съм спал!”
Въпреки доверието си към социологическите данни трябва да признаем,
че в това съждение на Цоцов има известен резон.
Интересна е мотивацията за правене на секс при българите. 18 процента
от запитаните твърдят, че правят секс, защото са влюбени, 23 процента
правят секс, защото са гледали порно, а останалите 59 процента
приписват мотивацията си за интимно общуване на алкохола.
Тези данни обаче са спорни, защото емпиричният опит на изтъкнатия
народопсихолог Адалберт Цоцов сочи друго. В монографията си “Някои
особености на 150-те жени, с които съм спал”, той твърди, че в 100
процента от случаите, когато е имал полови сношения, е бил пиян.
“Шибам само кат’ са напия”, заявява големият познавач на българската
душа и тяло.
Както сами се убеждавате, обобщените данни от мащабното
социологическо проучване влизат в остро противоречие с емпиричния
опит на някои наши изявени интелектуалци в лицето на изтъкнатия
народопсихолог Адалберт Цоцов.
От това можем да направим извода, че не всяко изследване на
общественото мнение дава 100 процента достоверни сведения, дори ако
е подкрепено от авторитетна европейска институция като фонда за
Културно Усъвършенстване и Развитие на Европейската Цивилизация
(КУРЕЦ).
Къде е истината? Социолозите ли грешат? Или Цоцов? Трудно е да се
отсъди. Но не това е най-важното. Най-важното е, че тези експертни
противоречия поставят основите на един по-голям обществен дебат,
който, сигурни сме, предстои.
Похот и преход
Напоследък се говори, че политиката имала все по-малко влияние върху
мисленето на българите.
Това е горчива заблуда.
Още Аристотел е открил, че “човекът е обществено животно” и всичките
му действия, стремежи и емоции по някакъв начин са подчинени на
политическия живот.