не става въпрос за групов секс? Или пък “той” е свенлив евфемизъм за
половия орган на любимия?
За сметка на това последните два стиха завинаги покоряват сърцата ни с
оригиналното римуване на “вид” със “вид”. Този похват ни отвежда към
традициите на социалистическата поезия, когато Орлин Орлинов
римуваше “полковник” с “подполковник”.
При някои автори сексът е разгледан през призмата на икономическите
несъвършенства на пазарното общество. Типичен пример за това е
песента на Мария Илиева “Нищо”:
Искаш да имаш, но нямаш
можеш да искаш да имаш
можеш и всичко
да имаш ако нямаш
Мен ако нямаш,
значи нямаш нищо,
нямаш нищо, нищо
Песента явно е адресирана към някакъв алчен тип, който робува на
материалните ценности. Този тип очевидно е близък на певицата, защото
тя му говори на “ти”. (Иначе щеше да пее “искате да имате, но нямате...”
и т.н.)
Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на
парите, че пренася консуматорското си мислене и върху интимните
отношения. Той иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която
можеш да си ползваш срещу известно финансиране!
Ето до какви морални деформации води „огромното натрупване на
стоки”, за което ни предупреждаваше Маркс в „Капиталът”.
Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно
заявява на натрапника, че няма да му се даде току-така. И че неговото
богатство е изградено на фалшиви основи, защото “мен ако нямаш,
значи нямаш нищо” .
Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат,
ако не е имал Мария Илиева.
Прави впечатление, че в съвременната музика жената играе все по-
активна роля. Тя не е пасивен сексуален обект, който кротко чака да бъде
похитен от мъжа-хищник, тя вече е действен играч на световното полово
игрище. Това най-ярко личи в песента на Лилана “Невинна”.
В българските фолклорни традиции терминът “невинна” е синоним на
“девствена” – нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи
да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат.
Нека видим какво се случва в тази драматична изповед:
“Събличам всичко, но не знам защо
остава толкова горещо в мислите ми...”
Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по
най-сериозния
съвременен
проблем
–
глобалното
затопляне.
Лирическата героиня е съблякла всичко, но жегата я мори. И забележете
– най-горещо е в мислите й! Това е безспорно доказателство, че Лилана
има мисли, каквото и да говорят за нея завистниците. След това
публицистично въведение веднага е посочена и причината за
страданията
на
младата
певица:
”О, бейбе, това е твоя вина!”
Тук възниква логичният въпрос: кой е “бейбе”? Подозираме, че това е
особа от мъжки пол, но защо не се споменава името му? Вероятно от
съображения за дискретност – човекът може да е женен и да не иска да
се афишира.
Въпросният “бейбе” обаче продължава безмилостно да подгрява
лирическата героиня по полов път и воплите й стават все по-жални:
”О,бейбе, става ми горещо така!
Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!
Гори в мен бейбе, усещам го така,
събужда разни мисли, няма начин да го спра...”
От тези редове става ясно, че “бейбе” е някакъв сексуален душманин, но
хубавото е, че поне “събужда мисли”. Сами се убеждавате, че
мисловният процес не е чужд на Лилана, той върви като червена нишка
през цялата песен.
И в този миг внезапно идва припевът:
” Такава ли съм, не, не съм,
Не знам какво ми става полудяла съм!
Такава ли съм, не, не съм,
така се получава, но невинна съм.
Такава ли съм?”
Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален
въпрос: “Такава ли съм”? Този въпрос е неясен. Каква “такава”?
Ако се върнем към заглавието “Невинна” (разбирай “девствена”), можем
да допуснем, че истинският въпрос е “такована ли съм”. Тази хипотеза
ни дава ключ към истинската драма в текста – бейбе е подгрял
лирическата героиня, “събудил е мисли” в нея , но не е свършил работата