докрай и е оставил Лилана да се лута в лабиринта на горестните си
въпроси.
Изпълнено с горчиви терзания и тягостни противоречия е и парчето на
трио “Антибиотика”, наречено “О, не”:
“Не мога да правя онези неща,
които толкова много си искам
А искам толкова много неща,
не мога, а толкова много ги искам
Обичам да правя, обичам да искам
Искам да мога да обичам искам
Правя да обичам, обичам да мога
Но днеска не мога, не мога, не мога”
Първият куплет на тази песен е толкова загадъчен, че хвърля в смут и
най-печените анализатори на текстове. Кои са “онези неща”, които трите
момичета толкова много искат? И защо са възпрепятствани да ги
осъществят? Мистерия!
Във втория куплет обаче всичко се изяснява. Поетесата заявява “искам
да мога да обичам...” и в края на куплета измрънква “но днеска не мога,
не мога, не мога...”
Именно това “днеска не мога” хвърля светлина върху същината на
проблема. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от
месечния си цикъл, който й пречи “да може да обича” с цялото си
същество. Така въжделенията й остават неудовлетворени поради
прищевките на природата. Е как да не грабнеш перото и да не излееш
мъката си?
Изящен текст, който намира заслужено място в съкровищницата на
менструалната поезия.
Някои творци отиват и по-далеч, като описват не самия секс, а тъгата
след него, така наречената “посткоитална депресия”. Това е темата на
баладата “Забравени бикини”, изпълнена от Радо Шишарката:
“Една бутилка е самотна
и няма кой да я мори.
Бикините ти до леглото,
забравила си ги, нали?”
Тази горестна балада за забравеното бельо ни отвежда към най-добрите
традиции на българската любовна поезия.
Спомнете си пенчославейковото:
“Во стаичката пръска аромат
Оставена от тебе китка цвете...”
В стаичката на Радо Шишарката е още по-самотно. Там няма дори цвете,
там аромат пръскат само забравените бикини на любимата.
Този аромат събужда скръб и жалост в сърцето на лирическия герой.
Любовта си е отишла безвъзвратно, останали са само гащите.
Темата за бельото присъства и в творчеството на Теди Кацарова.
Нейният хит “Бельо от кадифе” е продължител на традициите на старата
градска песен “Червената ти връзка, Ленче ле, сърцето ми пръска”.
Но ако нашите деди са били пуритани и са възпявали само червени
връзки, Теди Кацарова е много по-дръзка и не се бои от директната
еротика:
“Бельо от кадифе,
карирано бомбе,
когато видя те,
сърцето ми ще спре!”
По всичко личи, че обектът на желанията на Теди Кацарова се е явил
пред нея само по бельо от кадифе и карирано бомбе. Този екстравагантен
дрескод до такава степен е развълнувал лирическата героиня, че тя е
получила кратко спиране на сърцето, известно в медицината като
“екстрасистоли”.
Трябва обаче да отбележим, че бельото от кадифе не е особено
хигиенично. Кадифето запарва, затова е по-добре да не се подвеждаме по
еротичните фантазии на певицата, а да заложим на класическите
памучни боксерки.
Невинаги сексът е източник на положителни емоции. Понякога той носи
и разочарование, както се случва в песента “Чупката” на Галена:
“ Кой си ти бе кой си ти?
Ляво или дясно си?
Цяла нощ до теб лежах,
но че мъж си не разбрах”
Тук се задава най-важният въпрос на нашето съвремие, на който вече
дълги години не могат да намерят отговор нито политолозите, нито
социолозите: “ляво или дясно си?”
Става ясно, че Галена се вълнува от проблемите за загубената
идентичност на българската левица и размиването на десницата в
маргинални партии.
Човекът в леглото й вероятно е политик, който е загърбил идеалите и се
чуди към коя партия да се присламчи, воден единствено от мисълта за
евентуалните облаги.
Лирическата героиня обаче не сервилничи към властта:
“Чупката - бягай да се снимаш
чупката -няма да ме имаш
чупката - затова защото кръгла нула си в леглото”
Дали това “бягай да се снимаш” не е ключът, който обяснява как се е