Сексолозите казват, че единственият лек срещу досадата е да направиш
някаква промяна.
Такава според мен е била мотивацията на княз Борис да приеме
християнството. Омръзнало му било да спи с езичнички и решил да
провери как го правят християнките. И понеже не е било рентабилно да
се правят военни походи с цел внос на християнки, князът решил да си
ги произведе у нас. Made in BG!
Като всяка голяма индустрия и тази тръгнала трудно. Да правиш от
езичничките християнки е като да правиш мерцедеси от скрап. Затова в
началото на серийното производство много хора дали фира. Само през
първата петилетка 52 болярски рода станали жертва на новите
технологии.
Но макар и с насилие нещата все пак потръгнали и българите познали
удоволствието от секса с монахини около хиляда години преди Дени
Дидро да се сети да пише мръсни романчета на тази тема.
Цар Симеон и златният тек
Цар Симеон е първото юпи в българската история. Баща му го пратил в
Магнаурската школа, където престолонаследникът се отракал на разни
мурафети, а в свободното си време се подвизавал по чатовете с никнейм
“Черноризец Храбър”.
В крайна сметка, въпреки възможностите за добра кариера в
Константинопол, Симеон проявил патриотизъм и се върнал в България,
за да поработи като цар някоя и друга година.
С помощта на други юпита цар Симеон основал книжовни школи, чиято
основна мисия била да насърчават българите да не се свенят да го правят
със своя език.
Във военен аспект най-прочутата победа на Симеон е над византийците
при Ахелой през 917 година. Някои апокрифни автори твърдят, че тази
битка била наказателна акция срещу византийските проститутки, които
по това време били завзели целия сексбизнес по Черноморието.
Асен и Петър: търновките са по-секси от преславките
В началото на 11-ти век България паднала под византийско робство. За
това робство, продължило близо 200 години, няма да говорим, защото да
си роб в сексуален аспект е отвратително. Единственото ноу-хау, което
българите придобиват от византийците е, че научават какво е гръцка
любов. Какво печално ноу хау! То обаче ще ни помогне след няколко
века по-лесно да преглътнем особеностите на османския секс.
След двеста години извращения на българите им писнало и двама братя
– Асен и Петър вдигнали въстание. Въстанието било успешно, българите
изгонили византийците, но не успели да превземат столицата Преслав.
Двамата братя обаче били широко скроени и решили да не си развалят
купона заради някаква скапана столица.
Интересен детайл в случая е, че по онова време жените в Преслав били
много надути и непрекъснато се правели на велики. Оттам на града му
излязъл ироничният прякор “Велики Преслав”. Преславчанки толкова си
били повярвали, че даже на Асен и Петър викали “селяни”, само защото
не били родени в столицата Преслав!
Така или иначе двамата братя решили, че няма смисъл да хабят сили за
освобождението на град, в който жените се правят на велики. Затова
Асен и Петър заложили на далеч по-свестните търновки и преместили
столицата в Търново.
Ето още един велик стратегически ход, от който биха могли да се поучат
днешните политици – като не можеш да се оправиш с една столица,
премести я!
Калоян, Кръстоносците и Курвата
Както обикновено става по приказките, най-малкият от братята Асеневци
– Калоян, се оказал най-голям пич.
Той хем бил приятел с европейците, хем ги биел, когато почнели да се
правят на много отворени.
През 1199 година папа Инокентий Трети му написал писмо, с което
поканил Калоян да се присъедини към римокатолическата църква (за
онова време това е било все едно да те поканят в Европейския съюз).
Калоян обаче отговорил на писмото чак след три години. И то не защото
се чудел дали да си затвори атомната централа, каквато според повечето
историци тогава нямал, а защото папата просто не го кефел.
Българските царе по онова време имали достойнство и не си правели
труда да отговарят на всяко писмо от Европа, което започва с думите:
“Здравей, непознато другарче!”
В крайна сметка Калоян и папата се разбрали, обаче през 1204 година
кръстоносците превзели Константинопол и започнали да се правят на
отворени и да се дървят на българския цар.