страховита пиянска песен. Юнаците нахлуват вътре и заварват Иванушка
и Злоклец прегърнати, пияни като кирки. Това е добре дошло за
Марковата дружина, защото след погълнатата водка Змеят няма сили да
се съпротивлява.
Пръв го изнасилва Марко Куровити. Злоклец реве от болка и бълва огън
през ноздрите си, а Иванушка го гали по главата с думите “Пийни още
една водка, да те отпусне!”
След Марко е редът на тримата братя, които след като изчукват Змея,
започват да му се присмиват и да му викат “Тройчо”.
Последни са джуджетата. Когато Змеят вижда, че го изнасилват гномове,
сърцето му се пръсва от обида.
“Госпожа Карагьозова и поручикът”
сапунена опера
Действието се развива в 30-те години на ХХ век. Главна героиня е
госпожа Цура Карагьозова – разведена дама от хайлайфа, дарила с
незабравими оргазми министрите от всички кабинети на Георги
Кьосеиванов и почти целия тогавашен генералитет.
В началото на филма госпожа Карагьозова е любовница на стария
генерал Кирил Деликрушев и му прави минет в кабинета му във
военното министерство.
Пред кабинета на пост стои адютантът на генерала - поручик
Стойневски – млад напет левент, тайно влюбен в Карагьозова.
Стойневски чува монархофашистките стонове на генерала и се изкушава
да надникне през ключалката. Гледката го възбужда и той си удря една
простодушна армейска чикия.
На излизане от кабинета госпожа Карагьозова тайно подава на поручика
розова бележчица. В нея пише:
“Млади жребецо! Видяхъ сластния ти погледъ. Ако искашъ да пиешъ от
страстта ми, ела утре у дома! Ще те чакамъ... Твоя тръпнеща мадамъ
Цура...”
На следващия ден поручикът посещава Цура. Той й споделя, че е
девствен и тя е първата жена, която е обикнал. В знак на благодарност
госпожа Карагьозова решава да му покаже всички тайни в секса. От
щастие и стрес Стойневски започва да заеква.
Страстните следобеди на двамата стават традиция. Един ден Цура казва
на поручика, че е бременна. “Ще се оженишъ ли за менъ?”, пита го тя.
Стойневски е на седмото небе и в пристъп на еуфория започва да съска
като пепелянка, внезапно поразена от синдрома на Алцхаймер. След
около десетминутно съскане той най-после успява да попита: “С-с-с-с-
сериозно ли говоришъ?”
Решението за сватбата е взето, но как да кажат на генерала? Деликрушев
е отмъстителен тип и без да му мигне окото би пратил адютанта си на
военен съд...
След кратка душевна борба поручикът решава да избере любовта пред
кариерата.
“Напущамъ армията и се женя за тебъ” патетично казва Стойневски и за
тази му реплика госпожа Карагьозова го дарява с най-виртуозния минет
на 30-те години.
Но докато му духа, Цура забелязва подозрително петно под лявата
подмишница на поручика. Тя си слага очилата (късогледство, придобито
при един по-бурен секс с покойния Стамболийски) и с ужас вижда, че
това е татуировка, изобразяваща прободено от стрела сърце, а под него
малък надпис “Гица forever, 1931”
“Коя е Гица?”, с леден глас пита Карагьозова. Поручик Стойневски си
признава, че през 1931 година, когато полкът му е бил дислоциран край
Горна Джумая, войниците били пуснати в градска отпуска, напили се в
някакъв бардак и той нищо не помнел, но на сутринта се събудил с тази
татуировка.
Карагьозова е съсипана. Всичко е било лъжа! Тя не му е първата!
Безплодни са опитите на поручика да й обясни, че това е било само
пиянска забежка и той дори не помни коя е въпросната Гица...
На тръгване госпожа Карагьозова дава на Стойневски две писма – синьо
и розово и му поръчва да предаде розовото писмо на генерал
Деликрушев, а синьото да отвори на следващия ден.
Поручикът е човек на дълга. Той веднага хуква към министерството и
предава розовото писмо на генерала. Деликрушев отваря писмото и
пребледнява. Вътре пише:
“Кирчо, адютанта ти ма оноди. Твоя Цура”
Стойневски е пребит от генерала и вкаран в ареста. Целият в кръв, той
едва дочаква изгрева, за да отвори синьото писмо. А в него думите са
още по-жестоки:
“Господинъ поручико! Напразни бяха интригите ти да ма ибеш с лъжа.
Азъ не съмъ ти някоя фльорца като Гица от Горна Джумая, а истинска
дама, но ти явно не схващашъ разликата. Все пакъ ти беше чаровенъ,