един от тях. Пристигна от чужбина като Аспарух, държа се с медиите
като абсолютен “курт”, заканваше се на престъпниците като Крум, внесе
юпита от чужбина като Цар Симеон Първи, а партията му се тресеше от
раздори и вражди като аристокрацията по времето на Шишман.
Затова и сексът в епохата на Сакскобургготски е такъв – уж
разнообразен, а всъщност объркан, безличен и неразбираем.
Като в приказките
Има една социална теория, според която шансовете за просперитет на
една нация зависят от това, кои са й героите от приказките, вицовете и
народните песни.
Идеята е, че ако национален герой ти е например Иванушка Глупака,
имаш много по-малки шансове за добро обществено развитие и
икономически възход, отколкото ако разказваш на децата си приказки за
тариката Тил Ойленшпигел.
Сравнете икономическото положение на Германия и Русия и ще видите,
че тази теория е безусловно вярна.
Аз обаче ще отида още по-далеч и ще кажа, че легендите и приказките на
един народ обуславят не само икономиката, но и половия живот на
нацията.
Вгледайте се по-внимателно в сексуалните си партньори и ще видите, че
у всеки от тях преобладават чертите на някой приказен или литературен
герой. Най-често срещаните български фолклорно-сексуални типове са
следните:
Хитър Петър
Българинът не обича да си плаща за секса и както във всички останали
сфери, така и в леглото гледа да е “на далавера”. Мъжът тип “Хитър
Петър” гледа на секса като на някакво надлъгване, като на състезание по
находчивост, в което ще спечели този, който е по-голям тарикат.
За тези мъже жената е просто един Настрадин Ходжа, който трябва да
бъде преметнат. Тя трябва да бъде измамена да изуе гащи, и в никакъв
случай не бива да го прави доброволно, защото тогава няма тръпка.
Дори да е богат, мъжът “Хитър Петър” не обича да черпи, за него най-
добра е онази жена, която е вкарал в леглото си с най-малко
изразходвани финансови средства. За сметка на това той не пести
словесния си арсенал – готов е да лъже с часове, дни и седмици, докато
постигне целта си.
Крали Марко
Мъжът тип “Крали Марко” обикновено произхожда от средите на
увехналите олимпийски надежди. Навремето държавата е инвестирала
много средства в респектиращата му физика, но е пропуснала да вложи
някой лев в интелектуалното му развитие. И сега той има огромна
физическа сила, но е тъп като забравен шлифер.
Това обаче не го притеснява, защото той вярва, че простите хора са по-
добри ебачи.
За мъжа “Крали Марко” сексът е битка, в която оцелява по-силният. В
тази битка жената няма никакъв шанс. Тя просто трябва да бъде
тръшната на тепиха и победена с туш, или в най-лошия случай по точки.
Проблемът при кралимарковците идва в момента, когато анаболите им
докарат трайна импотентност. Тогава тези мъже заживяват с измамната
утеха, че не е важно да го вдигаш, по-важно е колко вдигаш от лежанка.
Андрешко
Той е беден, от провинцията, дошъл е в столицата наскоро и таи дълбока
класова омраза към “тьез надутити софийски курвьетини”. За него
сексът не е удоволствие, а мъст. Социалният му гняв е толкова силен, че
сексуалните му фантазии започват от “Да й са блъска главата в таблата,
кат я шибам” и стига до крайни садо-мазо перверзии.
Също като литературния си прототип, без милост оставя партньорките
си в блатото, само защото носят кожено палто.
Малкият Иванчо
Смачкан от мизерията и стреса дали ще изкара до следващата заплата,
тормозен от тъпи чиновници и корумпирани политици, мъжът тип
“Малкият Иванчо” намира своята малка утеха в разказването на
небивалици за сексуалните си подвизи.
Необразован, нахален и социално преебан, той сяда в кръчмата и започва
да разказва колко голям ебач е, и как скъсва от секс жените.
Мъжът тип “малкият Иванчо” просто няма с какво друго да се похвали.
Когато не може да каже “купих си нова кола” или “назначих още двама
градинари на вилата си ”, на него не му остава нищо друго освен да се
хвърли в дебрите на половата фантастика. В тази сфера твърденията
трудно могат да бъдат проверени и по тази причина лъжите вземат
застрашителни размери.
Обърнете внимание на глагола “оправям”, глагол, с който ”малкият