Водещата е жена в напреднала възраст с големи цици, която преди 30
години е била ебана от някой пиян режисьор и оттогава е съпричастна
към проблемите на културата.
Гостът й е от поколението на държавните творци – човек, който цял
живот се е прехранвал с оди за Тодор Живков и се е напивал по
писателски симпозиуми и сега с болка открива, че в пазарното общество
изкуството и кьорсофрите не вървят ръка за ръка.
Тази негова болка е основна тема на разговора. Разбира се, човекът се
срамува да признае в прав текст, че му е мъчно за Димитровските
премии и профсъюзните карти за почивка. Затова той изплаква мъката си
с метафори като: “Обществото има нужда от повече духовност” и
“Тежко на държава, която не се грижи за творците си!” Сълза-предателка
проблясва в окото на водещата, която се взира в посърналия старец и си
спомня как през 1984 година на Семинар за млади поети в Димитровград
му е духала.
ТВ игра
Тук дори не ви трябва диванче, защото водещите в игрите винаги стоят
прави. Вероятно за да изглеждат по-игриви.
Водещият е мъж, до него има няколко момичета с различни цици.
По неизвестни причини водещият нарича тези момичета “балет”. Може
би просто е твърде снизходителен.
В по-богатите игри има и оркестърче, съставено от хора, които искрено
се радват, ако успеят да свършат някое парче едновременно.
В зависимост от бюджета на играта, наградите варират от китайски
миксер до чифт вълнени стелки 43-ти номер.
Окултно предаване
Това е перлата във вечерната програма на всяка уважаваща себе си
кабеларка. Декорът няма никакво значение, но най-добре е да се
използва цветното диванче от другите предавания. Първо – защото така
или иначе това диванче си го имаме, и второ – кво му е на диванчето?
Много си е готино.
На диванчето седи водещата – врачка с цици каквито има, и само от едно
обаждане на високоимпулсен телефон тя категорично установява, че
“бъбреците ви се обаждат, черният дроб също е тръгнал, ходилата ви
сигурно изтръпват сутрин...” – абе, въобще крайно време е да се
поинтересувате какви са актуалните цени на ковчезите.
Късно еротично токшоу
Цветното диванче се разпъва, за да се превърне в легло персон и
половина. На него поляга водещата, която е с огромни цици и всява
сексуален ужас. Мрежест чорапогащник и осемсантиметров черен
маникюр допълват сатанинското й излъчване.
На диванчето до водещата поляга гостът (гостенката) на предаването –
популярна личност от сферата на спорта, модата или попфолка – и
започва да разказва сексуалните си преживявания.
Целта на разговора е да се внуши на зрителите, че ако не са си завирали в
някоя от дупките 30-сантиметрова тиквичка, или ако не са участвали в
караминьол с поне 8 души от различни раси, значи нищо не знаят за
секса.
Обикновено в края на разговора, след като популярната личност е
споделила за незабравимото си онождане с един клокочещ фритюрник,
тя ни призовава да си купим новия й диск, който “...от утре е на пазара...
и е доста по-различен от това, което съм правила досега... много по-
музикантски е... и докато снимахме клипа, много се смяхме...”
На финала на предаването водещата се обръща към зрителите с думите
“Обичайте се!”, което след всички разказани истории може да се тълкува
единствено като призив тутакси да се втурнат към банята и да изнасилят
бойлера.
До Европа и отзад
Влизането ни в Европейският съюз ни изправи пред предизвикателства,
за които не сме подготвени.
Улисани в преговори и сключването на присъединителни договори, ние
забравихме най-важното. А то е, че освен обща валута, държави без
граници и свободна търговия, Европейският съюз означава и общ полов
живот.
Ала готови ли сме за сексуална интеграция? Ще може ли българинът да
отхвърли провинциалната си затвореност и да отговори на
потребностите на разкрепостената европейска жена? Как българските
мъже ще асоциират членовете си към гражданките на ЕС? И как това ще
се отрази на половата ни идентичност?
Тези тежки въпроси кой знае защо се премълчават от политиците. Но
като гражданин и общественик, който милее за евроинтеграцията, аз
създадох един “Пътеводител на българския сексуален стопаджия”, който