но няма няма като българските мъже.
От текста става ясно, че водена от присъщата си любознателност,
Камелия е тръгнала на импровизиран сексуален гурбет по света. Целта
на пътуването е била да направи сравнителен анализ на мъжката
популация в различните страни. Изследването може да се счита за
представително, тъй като е обхванало големи групи от населението. Като
съвестен любител-социолог лирическата героиня ни съобщава в
концентрирана форма данните от проучването си:
“има ледени датчани
и досадни англичани...
има стиснати германци
и ревниви италианци...
а японците са къси,
други пък не са с ума си...”
Добрата новина е, че страните, на които завиждаме заради високия им
стандарт, много са го закъсали откъм качествени мъжки екземпляри:
“Ех, света голям е, но няма няма като българските мъже”
С тези думи Камелия деликатно ни намеква да не изпадаме в прекален
еврооптимизъм, а да запазим националната си полова идентичност.
Възторга от сношението е основна тема и в творчеството на Ан Джи.
Между еротиката и порното има само една крачка и Ан Джи не се
поколебава да я направи с предизвикателното си парче “Еректус”.
В тази песен определено не става въпрос за палеонтоложкия термин
“хомо еректус”, а за “пенис еректус”.
“Не, не спирай
цяла нощ си мой
Не, не спирай
само ти и той.
Не, не спирай
гледам твоя вид
и възбуда в моя вид”
От текста става ясно, че лирическата героиня е изпаднала в състояние на
тежка сексуална абстиненция, характерна за войниците на наборна
служба.
След дълги полови лишения, най-после й се е удала възможност да утоли
либидото си и тя решава да си навакса всички пропуснати ползи.
В “Еректус” Ан Джи подканя и насърчава партньора си към подвизи,
така както някоя сърцата футболна агитка подкрепя любимия си тим
(нещо като “цялата страна ви гледа, искаме победа”)
Малко ни озадачава четвъртият стих – “само ти и той”. Кой е той? Дали
не става въпрос за групов секс? Или пък “той” е свенлив евфемизъм за
половия орган на любимия?
За сметка на това последните два стиха завинаги покоряват сърцата ни с
оригиналното римуване на “вид” със “вид”. Този похват ни отвежда към
традициите на социалистическата поезия, когато Орлин Орлинов
римуваше “полковник” с “подполковник”.
При някои автори сексът е разгледан през призмата на икономическите
несъвършенства на пазарното общество. Типичен пример за това е
песента на Мария Илиева “Нищо”:
Искаш да имаш, но нямаш
можеш да искаш да имаш
можеш и всичко
да имаш ако нямаш
Мен ако нямаш,
значи нямаш нищо,
нямаш нищо, нищо
Песента явно е адресирана към някакъв алчен тип, който робува на
материалните ценности. Този тип очевидно е близък на певицата, защото
тя му говори на “ти”. (Иначе щеше да пее “искате да имате, но нямате...”
и т.н.)
Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на
парите, че пренася консуматорското си мислене и върху интимните
отношения. Той иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която
можеш да си ползваш срещу известно финансиране!
Ето до какви морални деформации води „огромното натрупване на
стоки”, за което ни предупреждаваше Маркс в „Капиталът”.
Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно
заявява на натрапника, че няма да му се даде току-така. И че неговото
богатство е изградено на фалшиви основи, защото “мен ако нямаш,
значи нямаш нищо” .
Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат,
ако не е имал Мария Илиева.
Прави впечатление, че в съвременната музика жената играе все по-
активна роля. Тя не е пасивен сексуален обект, който кротко чака да бъде
похитен от мъжа-хищник, тя вече е действен играч на световното полово
игрище. Това най-ярко личи в песента на Лилана “Невинна”.
В българските фолклорни традиции терминът “невинна” е синоним на
“девствена” – нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи
да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат.