Выбрать главу

Иванчо” най-често назовава сексуалните действия на мъжа спрямо

жената.

“Оправянето” означава, че на жената се гледа като на някаква машина,

която по принцип е склонна към дефекти. Тя е развалена, затова трябва

да се “оправи”!

Другите глаголи, с които “малките Иванчовци” назовават секса са още

по- стряскащи – чукам, шибам, опрасквам, дръстя и т.н.

Всички те изобразяват някакви насилствени действия.

Този тип мъж сякаш не прави любов, а извършва подвиг. Сексуалният

акт е обрисуван като епична битка, в която летят камъни и дървье, а

“Радецки” идва задължително с гръм!

Ако са верни историите, които се разказват по кръчмите, излиза, че всеки

българин е свръхнадарен. Всеки знае такива мурафети, че просто

побърква жените в леглото. Всеки е професор или академик в секса, а

причината да няма нобелова награда за ебачи е, че всяка година ще я

печелят само българи.

Лошата новина е, че вследствие на социалния стрес повечето “малки

Иванчовци” страдат от хронична импотентност.

Кума лиса

Има една много тъжна българска приказка “Косе босе”, в която хитрата

лисица рекетира наивния кос и му изяжда яйцата. Повечето от днешните

мутреси са жени точно от типа “Кума лиса”.

Жената “Кума Лиса” се хваща с някой як “бизнесмен”, тъп като косе-

босе и започва да го рекетира със сексуални заплахи от сорта “Ако не ми

купиш кола, няма да ти духам”. Бизнесменът “косе-босе” се хваща на тая

въдица, а мутресата “кума лиса” с добре планирани свирки много бързо

успява да му се качи на главата. Окуражена от това, че нарастващата й

алчност винаги бива възнаградена, тя стига дотам, че накрая му изяжда и

яйцата. Образно казано.

В един хубав ден обаче на “косе-босето” му писва (най-често защото си

е намерило нова “кума лиса”) и праща браточките да пребият

измамницата.

Финалът е същият като финала на народната приказка - “Беж, лиске, да

бягаме! Беж, лиске, да бягаме!”

Баба Илийца

Жената тип “Баба Илийца” се отличава с изключителна жертвоготовност

и себеотрицание в секса.

И в най-безизходната ситуация тя ще намери начин да изтръгне кола и да

свърши работата. Ще го направи кротко, всеотдайно и безкористно.

Не за лични облаги, а от чист патриотизъм!

За съжаление пазарните отношения много повлияха на секса, превърнаха

го в разменна монета и днес жените тип “Баба Илийца” са на изчезване.

Възможно е от този тип да е останала само “една българка”.

Многострадална Геновева

Отворете което и да е женско списание и ще доловите в текстовете му

стаената обида на българската жена, острата неудовлетвореност от

факта, че живее в свят, чиито правила се диктуват от мъжете.

Авторките (а вероятно и читателките) на такива списания се чувстват

жестоко прецакани от факта, че по цял ден бачкат, а когато се приберат

вкъщи от тях се очаква да сготвят, да изчистят, да нахранят децата, да

изперат дрехите на вмирисания си оплешивяващ съпруг, да му нарежат

салата, да му сипят ракия и дори да му направят свирка в полувремето на

Шампионската лига.

На всичкото отгоре същият този вмирисан оплешивяващ съпруг въобще

не се въодушевява от увисналите цици, дебелия задник и вялите свирки

на жена си, обаче като види някоя манекенка, лигите му потичат. Е не е

ли адски обидно това? Как да не напишеш сърцераздителни писма до

всички женски списания!

“Многострадалната Геновева” вижда в секса единствено начин да бъде

“прекарана” за пореден път. Когато вмирисаният й оплешивяващ съпруг

захърка като заклан на дивана, тя пуска телевизора и мрачно гледа

“Сексът и градът”, а в слабините й вместо възбуда потрепва желание за

мъст, копнеж по времената, когато вибраторите ще пръскат истинска

сперма и мъжът просто ще изчезне като биологичен вид.

Понякога

сексуално-социалната

неудовлетвореност

на

“многострадалната Геновева” прераства в действие. Тя рязко къса

брачните окови, зарязва вмирисания си оплешивяващ съпруг, изпива

няколко питиета с вече разведената си приятелка и отчаяно се нанизва на

кура на първия срещнат мачо, което не след дълго я превръща в

“многострадална Гонорея”.

Как да напишем порноразказ

“Андрешко яростно шибаше

конете в блатото...”