Колкото и да се опитваме да гледаме позитивно на нещата, трябва да
признаем, че родната порнография е в криза.
Не знам как ни приеха в Европейския съюз с такова примитивно порно.
Речникът на българските еротични автори е толкова просташки, че ако
четеш разказите им на глас, ти се накъдря мъхът в ушите.
Диалогът се върти около 5-6 тъпи клишета от сорта: “О, колко ти е
голям!, “Вкарай ми го сега!”, или “Искам да те оближа цялата”.
Освен това изобилстват нечленоразделните междуметия “Ооо, да-а-а,
хррр, пррр, фссс” – звукова среда по-характерна за автомобилните
заводи в Толиати, отколкото за сумрачния будоар на някоя сексуална
тигрица.
Да не говорим за сюжетите – от “Тя му го налапа” до “Той експлодира
върху циците й” не се случва почти нищо освен стандартното
изброяване на приклякания, полягания и извъртания.
Как няма поне един Казанова, който да си сецне кръста! Или някоя
Клеопатра, която да получи внезапен пристъп на деменция и да започне
да нарича любовника си “вуйчо”...
Пълна липса на въображение! За отечеството – полза никаква, както
обичаше да казва великият Гогол.
Според мен големият проблем на българската порнография е, че е
прекъсната връзката с класиката.
Няма го възбуждащия ромон на народната песен, няма я ботевата страст,
няма го елинпелиновия социален хуманизъм, няма я вапцаровата вера.
А опитът учи, че ако искаш творбите ти да бъдат запомнени, просто
трябва да следваш добрите образци на българската литература.
В полза на всички кандидат-порнографи предлагам един кратък
наръчник за създаване на класически порнотекст.
Зарежете поезията!
Не ви съветвам да работите в стих, защото ще берете ядове с намирането
на подходящи рими. За рими на мъжкото достойнство вариантите са
“шнур”, “булгур”, “папур”, “Тимур” (и неговата
команда) и евентуално “Байконур”, което за съжаление води към
някакъв спейс-сюжет, а това няма да ви върши работа, въпреки че
порнографията като жанр стои най-близо до фантастиката.
Още по-зле е с женския орган. Тук възможните рими са – “минутка”,
“гугутка”, “грудка”, и “темерутка”.
Така че поезията отпада. Разбира се, ако повествованието го наложи,
тук –там може да се прокраднат цитати от класиците. Като например
Вапцаровото:
“Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи…”
Подходящите герои – полицай и учителка
Челният западноевропейски порнографски опит препоръчва главната
мъжка роля да се изпълнява от негър. Но в България негри няма от 1992
година, когато последният нигерийски випуск завърши НАТФИЗ.
С ромите ситуацията е още по-деликатна – или ще ви обвинят, че
плагиатствате от Кустурица, или ще тръгнат да ви съдят в Страсбург за
расова дискриминация. Затова най-добре е героят ви да е българин. От
Своге, да речем.
Добре е да е полицай (виж рейтинга на Бойко Борисов), носител на
традиционните български ценности - патриотизъм, ученолюбивост и
умерена темерутщина. Препоръчвам името “Вълко”, метафора на
хищния му сексуален нрав.
Главната героиня трябва да е бедна (виж рейтинга на сапунените
сериали). Може да е начална учителка – да напомня за Рада Госпожина
от “Под игото”. Впрочем Рада е добро име за героинята – Вазов едва ли
ще ви се разсърди.
Рада е свенлива, патриархално възпитана, но в утробата й клокочат
неподозирани сексуални стихии.
Не се изкушавайте да използвате изтърканото клише: “Рада пръскаше
сред учениците си семето на познанието, тъй както Вълко пръскаше
семето си върху нея...” Банално е.
Място на действието – класната стая
Вълко и Рада са публични личности в малкия град и са принудени да
крият страстите си.
Затова предлагам сношението на образователната система с
репресивния апарат да стане в класната стая – символ на невинните
ученически пориви към познание.
Привечер. Последният звънец е заглъхнал отдавна. В сумрака на
олющената класна стая Вълко опипва одобрените от Министерството на
образованието гърди на Рада.
На черната дъска зад тях неуверена първолашка ръка е написала с
разкривени букви “Аз съм българче, обичам....”
Този детайл трябва да покаже, че авторът е намахан пич и не се плаши да
посегне на исконни български ценности.