Минимум диалог – максимум екшън
Всеки, който е водил елементарен полов живот знае, че когато
българинът изпадне в сексуална ситуация, той не е особено
словоохотлив. Да описвате пъшкания и стенания пък е тъпо и разводнява
сюжета. Придържайте се към действието със стегнати прости изречения,
тип Елин Пелин.
“А Сивушка и Белчо (респ. Рада и Вълко) се гледаха с тъжните си очи и
дишаха тежко. От устата на Сивушка (респ. Рада) капеше пяна. Тя
погледна стопанина си и наведе жално глава.”
Колко пъти?
Отново се опираме на класиците. Тук на помощ идва класикът Христо
Стоичков с неговата безсмъртна формула: “Айн цу цвай, цу драй, цу
дрън”
Внезапен обрат
Малко след “цу драй” и непосредствено преди “цу дрън” в класната стая
влетява Директорът на училището. Той, разбира се, е отрицателен образ
и има някакъв очевиден недъг - или е кривоглед, или накуцва, или заеква
(най-добре и трите).
Виждайки Вълко и Рада в размножителна поза, директорът решава да се
възползва от служебното си положение (това е добър похват, защото в
страните от Европейския съюз много добре се котира темата за
сексуалния тормоз на работното място). Рада се разплаква (с този похват
печелим таргет-групата на състрадателните български домакини).
Директорът в прав текст заявява, че ще уволни Рада, ако не бъде
допуснат до пряк контакт с вътрешните й органи.
Да го духа, бат’ Гойко!
Като истински орган на вътрешните работи, Вълко категорично се
възпротивява на тази нагла провокация и вади от вътрешния джоб на
униформата си документ, в който има неопровержими доказателства, че
Директорът е мозъкът на ужасяваща контрабанда с турски тебешири
(вариант – източване на ДДС от училищната лавка) И преди Директорът
да успее да възрази, Вълко вече го е закопчал с белезници.
Хепиенд
Холивудските класици препоръчват всяка история да завършва с
жизнеутвърждаваща музика.
В случая най-подходящо е музиката да бъде изпълнена от благодарната
Рада. На свирка.
Сексуалните проблеми
и как да спечелим пари от тях
Един от удивителните феномени на съвременната демокрация е начинът,
по който обществото създава сложни проблеми, а след това хвърля луди
пари за решаването на същите проблеми.
Стотици фондации, комитети и неправителствени организации влагат
огромни бюджети в съмнителни кампании за борба с наркотиците,
тютюнопушенето, срамните въшки при малцинствата, или гибелните
последици от сланата при някои ранозреещи кореноплодни.
Резултатът от тези кампании е нулев. Те не помагат нито на
наркоманите, нито на безработните, нито на ранозреещите
кореноплодни. Но обществото е приело, че тези проблеми са сериозни и
е нормално да има някакви си там организации, които да харчат средства
за разрешаването им.
По-умните хора се смеят на тези кампании. Още по-умните печелят пари
от тях.
Но за да спечелиш пари, първо трябва да напишеш проект. Този проект
трябва да съдържа три основни сегмента.
1. Мотивация – за какво ви трябват парите.
2. Бюджет – колко пари ви трябват.
3. Реализация – подробно описание на всички глупости, за които
смятате да ги похарчите.
Най-важното условие за успеха е проектът ви да засяга някакъв сериозен
социален проблем и от вашия литературен талант зависи колко сериозен
ще изглежда той.
Ако разгледате уебсайтовете на няколко фондации, ще усвоите и
характерната за този жанр терминология. Ще установите например, че
повечето неправителствени организации кой знае защо предпочитат
думата “трансграничен” вместо “международен”, макар двата термина да
означават едно и също.
След като обстоятелствено и патетично изложите сериозността на
проблема и “трансграничните” му измерения, ще трябва да предложите
за разрешаването му скъпи, екстравагантни и напълно безполезни мерки.
Много важно е какъв бюджет ще поискате. Ако от скромност изчислите