— Само това ли?
— Неприятно ми е, че се наложи да го убия — повтори Чандлър, вече раздразнен. — Но нямам намерение да участвам в помена.
— Ще се учудя, ако някой жали за него… — проточи Джин. — Между другото, властите ще те потърсят. Не ни се бъркат много, ако се пречукваме помежду си, но поне ще те извикат за разпит, колкото да отбият номера.
— Беше самозащита — заяви Свирача. — Имам поне десетина свидетели.
— Вярно — потвърди шофьорът и се поколеба. — Ще искаш ли да те чакам пред „Сук“?
— Свободен си за следващите няколко часа. Искам да обиколиш кръчмите и да разкажеш на хората какво се случи. — Чандлър подаде на Джин две банкноти. — И понеже от приказки ти се отваря мощна глътка, гледай да не прежаднееш.
— С удоволствие ще се погрижа за жаждата си. И без това оня дребен мръсник ми беше неприятен.
— Той просто си вършеше работата — промърмори Свирача. — Отсега нататък аз ще го заместя.
— Е, както казват, ти си героят на деня — окуражи го шофьорът. — До утре сутрин целият скапан град ще знае, че си отседнал задълго тук.
— А кога ще се разчуе на другите спътници?
— Преди тук да е притъмняло.
Чандлър искаше да го попита дали новината ще стигне и до Хадес, но се въздържа. Изнесе цялото представление за един-единствен зрител, и без това добре осведомен кой е новодошлият. Би се учудил, ако онази загадъчна жена не научи за станалото, преди той да е влязъл в пансиона. Постъпката беше напълно логична за човек с неговия занаят — или се издигаш лека-полека, или предизвикваш главатаря и му отнемаш територията… стига да си достатъчно бърз и силен. Досега не показа никакъв интерес към Хадес, не попита за Оракула. Бе дошъл в Порт Маракеш да се занимава със собствените си работи, вече разполагаше и със сговорчиви клиенти. Ясно и правдоподобно.
Когато колата спря пред „Сук“, Чандлър си напомни кисело, че само едно нещо не беше толкова ясно — дали жената щеше да се хване на въдицата.
6
Полицията не позволи на Чандлър да си дремне на воля. Отведоха го в местния участък, за да запишат показанията му за смъртта на Хирурга. Той остана с убеждението, че пазителите на реда си вършат работата само за протокола и че поредният труп на наемен убиец ни най-малко не ги притеснява. Щом се убедиха, че свидетелите потвърждават единодушно неговата версия, полицаите го пуснаха да си върви, като преди това му напомниха равнодушно да не престъпва закона по време на престоя си в Порт Маракеш.
Джин вече го чакаше пред „Сук“.
— Май си имал интересна компания — каза, когато патрулната кола се отдалечи.
— Не се опитаха да ми създават проблеми.
— Ако не се бояха от началството, можеше и да ти забодат някой медал на ревера. Хирурга не беше сред любимците на града.
— И аз няма да съм сред тях, когато започна да приемам поръчки от клиентите му.
— Така си е. Е, ченгетата все пак се отърваха от едно познато зло, а ти още не си се развихрил.
— Внушиха ми недвусмислено, че няма да ме закачат, стига да не очистя когото не трябва.
— Горе-долу е вярно.
— Значи — продължи Чандлър, — докато се ориентирам малко по-добре в обстановката, не е зле да се разшетам по другите спътници и Хадес.
— Ще ти помогна — увери го Джин. — Знам на кого да пошепна две-три думи.
— Благодаря за предложението, но май не бих искал животът ми да зависи от твоята кадърност.
— Добре де — сви рамене шофьорът. — Твоя воля. Но по-добре забрави за Хадес. На планетата едва ли има и хиляда човека.
— Следователно са високопоставени, важни личности — възрази Свирача. — Може да се окаже, че някой желае смъртта на друг от тях.
— Забрави го — убедено повтори Джин. — Откакто Оракула се намести там, проклетата планета стана истинска крепост.
— Какъв е този Оракул? Някой от Сините дяволи?
Шофьорът поклати глава.
— Разправят, че е жена. Не знам дали е вярно. С почти никого не се среща.
— А защо една жена ще предпочете да живее на Хадес?
— И аз не знам.
— Нека се изразя по-точно — щом Сините дяволи мразят нашата раса, защо са пуснали при себе си една жена?
— Че кой да ти каже? — небрежно отвърна Джин. — Не ми пука за политиката.
— Политика ли?
— Е, може и да не е политика. Каквото ще да е, не засяга трите спътника. На мен ми стига да ни оставят на мира.
— Хъм, все пак е любопитно — промърмори Чандлър. — Една жена да живее там… И защо ли я наричат Оракула? Няма ли си истинско име?
— Не питаш когото трябва.
— А няма ли начин да разбереш?
— Не съм се и сещал за това… Само че и да науча нещо, няма да ти е от полза.
— Защо?
— Първо, никой няма да ти позволи да кацнеш на Хадес. Второ, Оракула и Сините дяволи не се занимават с нас. Трето, все се случва някой да дойде на един от спътниците и да разпитва излишно за нея. И един ден изчезва. Сигурен съм, че ти харесва да си жив, а пък на мен ми харесва да имам работа. Затова нека се захванем с клиентите на Хирурга.