— Ако си налучкал истината, това са идеалните условия, улесняващи ликвидирането й — настоя домакинът.
— Не, ти още не разбираш — въздъхна Ледения. — Да си представим, че я държат в килия. Ако се опиташ да я застреляш, тя ще кихне или ще се закашля в точно подбран миг, или пък ще направи нещо друго, за да настъпи бъдещето, в което ти ще улучиш вместо нея ключалката на вратата.
— И все пак сме длъжни да опитаме.
— Не! — изрева Ледения. — Поне сега проумей какво се опитвам да ти обясня — те са измислили как да я задържат. Трябва да сме луди, за да се намесим.
— Но не можем да седим със скръстени ръце! — ядоса се и Тридесет и две.
— Можехме, ако не ме беше наел и ако не беше насъскал Индианеца — тежко изрече Ледения. — Но както вече ти казах, имаш си голяма беля на главата. Който и да стигне пръв до нея, ще я освободи, съзнателно или по принуда. — Той млъкна за дълго. — Преведи десет милиона кредита по някоя от сметките ми — каза неохотно. — Ще трябва и аз да отида.
— Май доскоро не искаше да се забъркваш.
— И сега не искам. Но само аз мога да отменя поръчката на Свирача. Той ще убие всеки друг, когото пратиш при него.
— А Индианеца?
— Намерил ли си е семена, сега е някъде из безкрайните ловни полета. Ако пък се опита да убие Свирача, ще можеш да погребеш каквото остане от него.
— Но ако е без дрога и не срещне Свирача, ще потърси Оракула.
— Значи ще се наложи аз да го намеря и да го спра.
— Ти сам изтъкна, че си дърт дебелак с протеза вместо крак — сопна му се Тридесет и две. — Защо се надяваш да го спреш?
— Той няма да знае защо съм там и така ще му липсва мотив да ме очисти. Дано дотогава съм намерил Свирача, за да ми помогне. — Ледения изгледа мрачно събеседника си. — Иначе ти остава само още една възможност.
— Например?
— Да пръснеш на атоми цялата гадна планета, при това с автоматични кораби, програмирани на хиляди светлинни години оттук.
— Не можем да избием двеста милиона Сини дяволи само за да се отървем от някой, който е вероятна заплаха за нас!
— Правили сме и по-лоши неща преди.
— Нямам намерение да се прочуя като масов убиец!
Ледения въздъхна.
— Значи остава аз да отида на Хадес и ако мога, да намеря Свирача и Индианеца, преди те да са я намерили.
— А какво те кара да мислиш, че тя ще те остави да кацнеш на планетата?
— Все ще измисля нещо. Плащаш ми отчасти и за това.
Тридесет и две се опита да осмисли отговора и смутено тръсна глава.
— Не знам какво да правя. Когато го казваш по този начин, поне изглежда логично… — Въздъхна пресекливо. — Но от мен се иска да я убия, а ние обсъждаме как да попречим на двама изпечени убийци, които имат задача да я открият.
— Ти решаваш — отсече Ледения. — Аз съм старец и се надявам животът ми да свърши, преди тя да обърне Демокрацията с карантиите навън. — Той се изправи. — Връщам се в кораба си. Ще остана в орбита още десет часа. Сигурно си записал целия ни разговор. Пусни го на ония, от които си получаваш заповедите. Ако не ми се обадиш през това време, ще приема, че продължавате с опитите да убиете Пенелопа, и ще се върна на Последен шанс.
Не бяха нужни десет часа, нито дори осем.
Само пет часа по-късно Демокрацията преведе по сметка на Ледения десет милиона кредита.
Десет минути след това той включи двигателите на кораба си и отпътува към Хадес. Чудеше се дали ще доживее да похарчи дори един кредит от тези пари.
24
Когато доближи планетата, получи радиосигнал.
— Навлязохте в пространството, контролирано от Алфа Крепело III — съобщи глас с акцент. — Моля, идентифицирайте се.
— Тук „Космическа мишка“, регистрационен номер 932К1Р23, излетях преди пет галактически стандартни денонощия от Последен шанс със спиране на Филемон II. Пилот — Карлос Мендоса.
— Достъпът до Алфа Крепело III е забранен за лица, които не са получили предварително разрешение.
— Искам да говоря с някой от началниците.
— Това е невъзможно.
— Трябва да предам особено важна информация.
— От какъв характер е тази информация?