— Това са паметници, отбелязващи местата, където различни представители на моята раса загинаха в защита на Оракула. — Съществото добави внушително: — Всички до един бяха убити от агенти на Демокрацията.
— Явно са ме наели, за да се помирят с вас — отбеляза Ледения.
— Опитът ме учи, че хората никога не се стремят да поправят стореното зло — заяви Праед Тропо.
— Значи сте се сблъсквал само със зли хора.
— Мендоса, ще ви дам възможност да ми докажете, че греша. Но не очаквам да сте различен от останалите.
— Вижте какво, не искате да ви наричам Сини дяволи и аз се съобразих с желанието ви. Но имате навика да изказвате съждения за моята раса, макар да знаете, че не са верни.
— Не съм казал нищо, което да не е вярно.
— Според вас хората не заслужават доверие и презират вашата раса.
— Това е истина.
— Забравяте Оракула. Тя също е от моята раса, но вие й се доверявате.
Праед Тропо изгледа втренчено Ледения и натърти:
— Повтарям — не съм казал нищо, което да не е вярно.
26
Ледения размишляваше над думите на Праед Тропо, докато обикаляха района около сградата. Щом минаха навсякъде, военачалникът попита:
— Според вас откъде ще доближи Чандлър?
Ледения се завъртя на пети, за да огледа отново.
— Трудно е да се каже. Предполагам, че западната ограда е под напрежение?
— Не използваме електричество в системите си за сигурност — отвърна Праед Тропо. — Твърде лесно е да бъде изключено като източник на енергия. Около оградата има поле, което при допир убива всяко същество.
— Ами онази скала? — попита Ледения и посочил грамадата, надвиснала над зданието.
— Недостъпна е.
— Може би ще затрудни един Лорхн, но едва ли ще измъчи много Чандлър.
— А вие бихте ли успял да я изкачите? — заядливо подхвърли Праед Тропо.
Човекът се засмя.
— Не… но аз ходя с протеза вместо крак, а и не мога да я използвам както трябва заради повреден нерв. Преди двайсетина години щях да се кача горе, без да се задъхам.
— Значи ще разположа часови на всички подстъпи към скалата — заключи военачалникът.
— На ваше място не бих постъпил така.
— Защо? — подозрително попита Синия дявол.
— Защото си нямате работа с некадърник. Веднага ще забележи постовете и няма да навлезе навътре. А без да ме доближи, няма как да се свържа с него.
— Сигурен ли сте?
— Единственият друг начин да проникне е да убие всички часови… Доколкото разбирам, докарахте ме тук, за да предотвратя именно това.
— Вярно е — призна Праед Тропо. — Но ако се отнасяме така към схемата за защита, Чандлър почти сигурно ще стигне мястото, на което стоим, без да бъде задържан.
— Ами че нали към това се стремим?! — учуди се Ледения. — Нека го пуснем да влезе в капана, иначе няма как да говори с мен.
— Възможно е изобщо да не говори с вас — възрази военачалникът. — Може би просто ще реши да ви убие.
— Не виждам защо ще го прави.
— Хората непрекъснато се мамят един друг. Защо очаквате да ви повярва?
— Защото ме познава.
— Този отговор не ме задоволява.
— Жалко, защото за друг не се сещам. А и за вас е безразлично дали ще ме убие. Настоявате, че никой не може да стори зло на Оракула. Така поне Чандлър няма да ви се измъкне.
Праед Тропо помисли, преди да каже:
— Разсъждавате логично.
— Радвам се, че поне в едно нещо мненията ни съвпаднаха — промърмори Ледения.
— Какви са предложенията ви за останалата част от защитния периметър? Бихме могли просто да изключим оградата.
— Идеята не е добра. Нали искаме ние да изберем откъде да дойде Чандлър? Ако го оставите той да избира, може изобщо да не го забележа.
Синият дявол го погледна особено.
— Нещо глупаво ли казах? — попита Ледения.
— Не. Само си помислих, че много добре играете ролята си.
— Не играя никаква роля! — сърдито отвърна човекът. — Опитвам се да спечеля обещаните ми пари.
— И все пак не ви вярвам, Мендоса. Досега се постарахте да не допуснете никаква грешка. Ако бяхте предложил да изключим оградата, щях да се уверя, че сте съучастник на убиеца, и щях веднага да ви изпратя в най-близкия затвор. — Съществото млъкна колебливо. — Ще продължа да работя с вас, но очаквам рано или късно да сбъркате и няма да пропусна този момент.
— Обречен сте на голямо разочарование — увери го Ледения.
— Винаги съм очаквал най-лошото от хората — заяви Праед Тропо. — И досега не съм бъркал в предположенията си.
— Ако още ще ме убеждавате към каква раса от предатели и измамници принадлежа, не можем ли да продължим някъде на сянка? — раздразнено изрече Ледения. — Остана ли тук по-дълго, животът ми ще свърши, преди да съм ви убедил в своята искреност.