— Отдавна не сме се срещали — изрече Ледения най-сетне.
— От четиринадесет години — уточни Пенелопа Бейли.
Пета част
КНИГА НА ОРАКУЛА
28
— Писна ми да чакам, гади ми се вече! — изръмжа Индианеца. Двамата с Брусар бяха в стаята му в посолството. — Май е време да си свърша работата.
— Но нали нямахте намерение да правите нищо, преди Свирача да се появи?
— Откъде да знам, че Сините дяволи не са го очистили още на някой от спътниците? Може изобщо да не дойде.
Индианеца пак скочи и закръстосва неспокойно из стаята, а Брусар се втренчи в него объркано. Не разбираше промяната, настъпила постепенно у лейтенанта през последните дни. Ставаше все по-раздразнителен и няколко пъти си позволи да избухне невъздържано. Тези странности просто не се връзваха с фасадата на хладнокръвен професионалист, с която Брусар вече свикна. Младежът сериозно се безпокоеше за психическото състояние на Двете пера.
— Къде е тоя, по дяволите? — изсъска Индианеца и блъсна с юмрук по стената. — Не мога да го чакам до безкрайност!
— Господине, не е определен никакъв краен срок за ликвидирането на Оракула — опита се да го успокои Брусар. — Поне не сте ми казал такова нещо.
— Имам си личен краен срок! — отсече Двете пера. — И почти стигнах до него.
— Личен срок ли? — озадачено повтори младежът.
— Млъкни и ме остави да помисля!
— Господине, мога да изляза, ако желаете.
— Излизай или стой, все ми е едно.
Мяташе се между стените още по-трескаво. Брусар го погледа още няколко минути, после се прибра в своята стая, разтревожен от състоянието на своя нов началник.
Накрая Индианеца спря пред компютъра и го зяпна, сякаш го виждаше за пръв път. Подивелият му поглед се избистри и той седна спокойно в креслото.
— Компютър, включи се!
— Работя — уведоми го машината.
— Провери всички бази данни на планетата и ми кажи дали Джошуа Джеремая Чандлър, известен още като Свирача, вече е пристигнал на Хадес.
— Проверявам… не е известно.
— Мамка му! — промърмори Двете пера.
Тъкмо да скочи от креслото, когато прозрението го споходи.
— Компютър! — кресна в същия миг.
— Да?
— Като те питах досега, отговаряше ми с „не“. Защо сега отговори: „Не е известно“?
— Защото във военната база Полид Креба е кацнал кораб с човек на борда, но не успях да установя неговата самоличност.
— Той трябва да е! — възкликна Индианеца. — Арестуван ли е?
— Не е известно.
— Няма значение. Ако са го опандизили, ще си изгние в килията и няма защо да чакам повече. А ако не са, явно ги е убедил, че е безвреден, и вече се движи свободно по планетата. Значи трябва да нанеса удара още тая нощ.
Машината не отговори, защото не й бе зададен въпрос.
— Изключи се — нареди Двете пера.
Екранът угасна, а мъжът излезе и отиде при Брусар.
— Тая нощ ще се развихря!
— Сигурен ли сте, господине? — смутено попита младежът.
— И още как! Чандлър е кацнал на Хадес!
— Това установено ли е?
— Компютърът потвърди.
— Компютърът потвърди, че Чандлър е на планетата? Тогава защо името му липсва в нашите имиграционни списъци?
— Приземил е кораба си във военна база на Сините дяволи.
— Но защо?!
— А аз откъде да знам! — троснато отвърна Индианеца. — Той е тук, от нищо друго не ми пука.
— Какво име използва?
— Не знам.
Брусар се намръщи.
— В такъв случай едва ли е сигурно, че това е Свирача.
— Кой друг би кацнал в тази адска дупка, без да мине през митницата и имиграционните власти? — Индианеца се запъна изведнъж. — Ще имам нужда от твоята помощ.
— Господине, не искам да проявя нито непочтителност, нито пренебрежение към вашия чин, но предлагам първо да се подложите на психологически тест.
Яростният поглед на Двете пера почти го опари физически.
— Какви ми ги плещиш? Да не мислиш, че съм се побъркал?
— Не, господине. Но напоследък се държите странно.
— Скоро ще се оправя — обеща Индианеца.
— Вие сте изнервен и раздразнителен, станахте и разсеян — неумолимо продължи младежът. — Струва ми се, че не е разумно в такова състояние да действате срещу Оракула.
— Всичко ще бъде наред — настоя Двете пера, положил мъчителни усилия да уталожи гнева си и разяждащия го порок. — Повярвай ми!
— Само бих искал да ви прегледа щатният ни психолог.
— Няма да ми каже нищо ново. Чуй сега — тая нощ ще се размърдам, с тебе или без тебе, но ще ми облекчиш живота, ако дойдеш с мен. Само ме закарай до мястото, където бяхме миналия път. За останалото ще имам грижа аз. — Той погледна строго младежа. — Е, излизаш ли от играта?