Чандлър откъсна парче от туниката си и го уви около срязаната си китка, а потокът псувни от устата му не секваше.
„Така. Той е още жив. Искаш го жив, но безопасен. Защо? Какво съм пропуснал?“
— Ей сега ще се превържа и сам ще го пречукам! — изръмжа Свирача, който още се занимаваше с ръката си.
— Ще го пречукаш? — чу се дрезгав глас зад Ледения. — Кого ще пречукаш?
Старецът побърза да отстъпи, а Индианеца се надигна несигурно на колене.
— Ще го пречукаш… — повтори Двете пера, сякаш думата не означаваше нищо за него.
Зениците му се бяха свили като главички на карфици.
— Джими, не мърдай — предупреди го Ледения.
— Трябва да я убия — измънка Индианеца, стана и се олюля.
— Ние сме твои приятели — побърза да каже старецът.
— Аз нямам никакви приятели — прошепна упоеният мъж. — Не те познавам. — Изведнъж погледът му се спря на Чандлър. — Ама тоя го знам кой е! Иска да ме изпързаля. — Той посегна към звуковия си пистолет. — Не можеш да ме изпревариш, Чандлър! — кресна диво. — Пръв дойдох! Аз ще й видя сметката!
Пръстите му вече стискаха дръжката на оръжието и той вдигна ръка, за да се прицели в Свирача.
Ледения насочи своя пистолет към Двете пера.
— Кротувай или си труп! — изрече заплашително.
— Моя е, мамка ви! — кресна Индианеца, а по лицето му се стичаха сълзи. — Аз я намерих, не вие! Аз ги повалих ония Сини дяволи! Няма да ме прекарате!
Той се клатушкаше, но успя да завърти оръжието си към Чандлър, а показалецът на Ледения се сви около спусъка.
Тогава последното липсващо парче пасна в мозайката.
Старецът вече не можеше да предотврати изстрела, но само нищожна частица от секундата преди това отклони ръката си към стената. И Двете пера застреля Чандлър.
— Не! — яростно кресна Оракула, когато Свирача падна по лице на пода.
След секунда лъчът от пистолета на Ледения се заби между очите на Индианеца. Старецът се обърна към Праед Тропо.
— Не прави глупости и може да преживееш тази бъркотия. Е, Пенелопа, все пак познах, нали?
Тя го удостои с кимване.
— Твърде много варианти трябваше да прехвърлиш, а? — продължи Ледения. — Имаше нужда от Свирача, защото само той можеше да изключи генератора. Но Индианеца трябваше да го изпревари, защото иначе Свирача нямаше да стигне дотук незабелязано.
— Така е.
— Ами ако не се бях сетил, какво щеше да стане? Щях да убия Джими, за да отърва Чандлър, а после Праед Тропо щеше да се справи с мен, нали?
Жената кимна отново, но очите й вече се взираха в безбройните вероятности.
— Но аз съм един куц старец. Нямаше как да се измъкна жив оттук. Ето това не можех да схвана — защо и Праед Тропо трябва да е в стаята. Той или друг от Лорхните можеше да ме довърши и по-късно.
— Нищо не разбирам — обади се Синия дявол.
Ледения се обърна към него.
— Трябваше да осакатиш Чандлър, без да го убиеш. Той беше най-опасен и пак щеше да се отърве от тебе, дори останал с една здрава ръка. Но щеше да разбере, че не може да си пробие път навън срещу цялата охрана. Затова щеше да избере единственото решение — да освободи Пенелопа и тя да предизвика бъдещето, в което двамата да избягат оттук. — Пак се взря в Оракула. — Той щеше да си въобразява, че те води при Тридесет и две, за да си прибере остатъка от парите, но сигурно щеше да го сполети инфаркт. Познах ли?
— Инсулт — поправи го тя ведро. — Сърцето му беше във великолепно състояние.
— Праед Тропо — заговори старецът, — сега разбираш ли какво се случи? Всичко това — той посочи труповете на Чандлър и Джими Двете пера, — стана, защото тя искаше да избяга. Затова и аз, и ти сме тук. Ние с тебе не сме врагове, а само пешки в ръцете й.
Синия дявол си замълча.
— Не бива да я пускаме на свобода — нито сега, нито когато и да било. Жесток каприз на съдбата я е направил това, което е, а бъдещето й е ужасно. Но тази жена е твърде опасна, за да й позволим да се развихри в галактиката. Виж какво успя да постигне, въпреки че е затворена зад силово поле!
— Да — промълви най-сетне Праед Тропо. — Тя никога няма да бъде освободена.
— Ти наистина си разумно същество.
— Но ще има и други, които ще дойдат да я убият. А тя ще ги манипулира, както постъпи с нас. Следващия път може би ще успее да се измъкне.
— Ще се погрижа да няма следващ път — обеща Ледения.
— Как?
— Ще кажа на Тридесет и две, че тя е мъртва. Ако й попречите да се свърже с външния свят, нищо няма да му подскаже, че съм го излъгал.
— Това означава, че трябва да те оставя жив — промърмори Праед Тропо.