Выбрать главу

— Не.

„По-късно ще разберете защо. Защото това е гласът. Гласът, който чувате.“

— Искаш ли цигара? — Ирмгард си запали една. Щракане на запалка, поемане на дима. А Хорст отговори:

— Не, благодаря — докато плочата с металически твърдия глас продължи:

„Това е гласът, който говори.“

— Кажи какво означава това? — попита Хорст.

„Този глас Ви говори. Вие чувате.“

— Е, и?

„Това е гласът, който говори. Това е гласът, който звучи.“

— Да, я ми кажи кой подарява днес такива неща?

„Този глас Ви говори.“

Ирмгард, почти весело:

— Ах боже мили!

„Гласът, който чувате, Ви говори.“

— Добре де, разбрахме! — Двамата се засмяха, а Ирмгард отпи глътка от чашата си, докато гласът металически твърдо продължи:

„Вие слушате този глас. Това, което ще каже той, е истина. Това е гласът. Гласът на истината. Гласът на гласовете.“

И след него Хорст:

— Забавна история, както изглежда.

Ирмгард отговори само:

— И аз мисля, че е така.

„Този глас Ви говори. Този говорещ глас ще разкаже истината за Вас.“

Хорст изимитира:

— Истината-за-Вас — а Ирмгард се засмя.

„Това е гласът, който Ви говори, Вашият глас!“

Ирмгард погледна Хорст.

— Ха-ха, моят глас звучи май малко по-иначе, а?

А Хорст отговори:

— И аз намирам, че твоят глас е по-свестен от този.

— Благодаря ти, съкровище.

„Това е Вашият глас, гласът, който говори на Вас, гласът, който говори за Вас, само за Вас, гласът, който говори, когато Вие мълчите. Това е гласът на мълчанието.“

Хорст отново изимитира:

— Гласът-на-мълчанието.

„Гласът на Вашето мълчание.“

— Какво означава всичко това? С тия модернизми човек винаги има чувството, че го вземат на подбив.

— Я по-добре ме прегърни, този глас ми действа приспивателно — и докато Ирмгард се прозяваше, Хорст каза:

— Да, съкровище мое.

Но в този момент гласът от плочата заговори особено бавно:

„Гласът на мълчанието е глас на съня.“

И докато гласът продължаваше:

„Скоро Вие ще заспите“, Хорст и Ирмгард се прозяха, страшно изморени от едно най-обикновено парти и от слушането на тази плоча. Така те почти се изплашиха, когато гласът енергично и много по-бързо каза:

„Но сега трябва да слушате внимателно. Защото този глас, който чувате, има да Ви каже нещо.“

— Сега иска да ни заинтригува.

„И то се отнася лично до Вас.“

— Сигурно ще иска да ни продаде нещо, както изглежда.

— Или да ни направи на будали.

— Сигурно така ще излезе.

— Чиста реклама.

— Самозван фукльо: „Отнася се лично до Вас.“

„Съвсем лично! Това е сигурно.

Дълго време Вие оплаквахте живота си затова, че въпросите, които поставяхте, оставаха неразрешени или пък получаваха незадоволителен отговор. Четяхте книги и списания, ходехте на театър, гледахте телевизия, слушахте радио и плочи, бяхте на църква и кино. По-често на кино. Едни въпроси се повдигаха, на други се отговаряше, що това не бяха въпроси, които Вие бихте поставили, и това не бяха отговори, които да се отнасят непосредствено до Вас.

Този глас говори с Вас, директно с Вас, лично с Вас.“

Хорст и Ирмгард отговориха неволно и едновременно:

— С мен? — и се засмяха.

Прекъсвайки смеха им, гласът от плочата каза: „Да, с Вас! Сега можете да задавате въпроси.“

— Ах.

Хорст тихо каза:

— Глупости, какво ли не измислят днес.

Но Ирмгард следеше с напрегнато внимание и каза:

— Можем на шега да кажем нещо и да видим какво ще стане.

— А, само ще смутим малкия.

— Може да е нов вид, игра.

— Ами, сега ще го попитам нещо.

„Преди да зададете сега някакъв банален въпрос, трябва да Ви обърна внимание, че това не е игра.“

Хорст попита с леко раздразнение:

— Ами какво е?

А плочата отговори:

„Или ако е игра, то такава, в която няма да спечелите.“

— Тогава защо да играем?

А плочата отговори:

„Вие вече играете, макар това да не е игра. За Вас не е игра. В тази игра, ако е игра, не Вие сте тези, които играете, Вие не сте участници в играта. С Вас се играе, Вие ще бъдете изиграни.“

Хорст реагира малко раздразнено:

— Е, същото започвам да усещам и аз.

„Това е Вашата игра, но не Вие я играете.

Това е Вашата игра, но не Вие ще я спечелите.

Тази игра ще загубите.

Това е играта, която вече загубихте, преди още да започне: Това са правилата на играта. Няма да бъдете питани дали искате да участвате. Това е всичко, сега можете да задавате въпроси.“

— Да, но тогава защо трябва да…

Но Ирмгард възрази:

— Нищо, нека да видим.

„Ще получите отговори, изчерпателни отговори. Но тези отговори, които ще получите, няма да Ви бъдат от полза.“