— Не.
„По-късно ще разберете защо. Защото това е гласът. Гласът, който чувате.“
— Искаш ли цигара? — Ирмгард си запали една. Щракане на запалка, поемане на дима. А Хорст отговори:
— Не, благодаря — докато плочата с металически твърдия глас продължи:
„Това е гласът, който говори.“
— Кажи какво означава това? — попита Хорст.
„Този глас Ви говори. Вие чувате.“
— Е, и?
„Това е гласът, който говори. Това е гласът, който звучи.“
— Да, я ми кажи кой подарява днес такива неща?
„Този глас Ви говори.“
Ирмгард, почти весело:
— Ах боже мили!
„Гласът, който чувате, Ви говори.“
— Добре де, разбрахме! — Двамата се засмяха, а Ирмгард отпи глътка от чашата си, докато гласът металически твърдо продължи:
„Вие слушате този глас. Това, което ще каже той, е истина. Това е гласът. Гласът на истината. Гласът на гласовете.“
И след него Хорст:
— Забавна история, както изглежда.
Ирмгард отговори само:
— И аз мисля, че е така.
„Този глас Ви говори. Този говорещ глас ще разкаже истината за Вас.“
Хорст изимитира:
— Истината-за-Вас — а Ирмгард се засмя.
„Това е гласът, който Ви говори, Вашият глас!“
Ирмгард погледна Хорст.
— Ха-ха, моят глас звучи май малко по-иначе, а?
А Хорст отговори:
— И аз намирам, че твоят глас е по-свестен от този.
— Благодаря ти, съкровище.
„Това е Вашият глас, гласът, който говори на Вас, гласът, който говори за Вас, само за Вас, гласът, който говори, когато Вие мълчите. Това е гласът на мълчанието.“
Хорст отново изимитира:
— Гласът-на-мълчанието.
„Гласът на Вашето мълчание.“
— Какво означава всичко това? С тия модернизми човек винаги има чувството, че го вземат на подбив.
— Я по-добре ме прегърни, този глас ми действа приспивателно — и докато Ирмгард се прозяваше, Хорст каза:
— Да, съкровище мое.
Но в този момент гласът от плочата заговори особено бавно:
„Гласът на мълчанието е глас на съня.“
И докато гласът продължаваше:
„Скоро Вие ще заспите“, Хорст и Ирмгард се прозяха, страшно изморени от едно най-обикновено парти и от слушането на тази плоча. Така те почти се изплашиха, когато гласът енергично и много по-бързо каза:
„Но сега трябва да слушате внимателно. Защото този глас, който чувате, има да Ви каже нещо.“
— Сега иска да ни заинтригува.
„И то се отнася лично до Вас.“
— Сигурно ще иска да ни продаде нещо, както изглежда.
— Или да ни направи на будали.
— Сигурно така ще излезе.
— Чиста реклама.
— Самозван фукльо: „Отнася се лично до Вас.“
„Съвсем лично! Това е сигурно.
Дълго време Вие оплаквахте живота си затова, че въпросите, които поставяхте, оставаха неразрешени или пък получаваха незадоволителен отговор. Четяхте книги и списания, ходехте на театър, гледахте телевизия, слушахте радио и плочи, бяхте на църква и кино. По-често на кино. Едни въпроси се повдигаха, на други се отговаряше, що това не бяха въпроси, които Вие бихте поставили, и това не бяха отговори, които да се отнасят непосредствено до Вас.
Този глас говори с Вас, директно с Вас, лично с Вас.“
Хорст и Ирмгард отговориха неволно и едновременно:
— С мен? — и се засмяха.
Прекъсвайки смеха им, гласът от плочата каза: „Да, с Вас! Сега можете да задавате въпроси.“
— Ах.
Хорст тихо каза:
— Глупости, какво ли не измислят днес.
Но Ирмгард следеше с напрегнато внимание и каза:
— Можем на шега да кажем нещо и да видим какво ще стане.
— А, само ще смутим малкия.
— Може да е нов вид, игра.
— Ами, сега ще го попитам нещо.
„Преди да зададете сега някакъв банален въпрос, трябва да Ви обърна внимание, че това не е игра.“
Хорст попита с леко раздразнение:
— Ами какво е?
А плочата отговори:
„Или ако е игра, то такава, в която няма да спечелите.“
— Тогава защо да играем?
А плочата отговори:
„Вие вече играете, макар това да не е игра. За Вас не е игра. В тази игра, ако е игра, не Вие сте тези, които играете, Вие не сте участници в играта. С Вас се играе, Вие ще бъдете изиграни.“
Хорст реагира малко раздразнено:
— Е, същото започвам да усещам и аз.
„Това е Вашата игра, но не Вие я играете.
Това е Вашата игра, но не Вие ще я спечелите.
Тази игра ще загубите.
Това е играта, която вече загубихте, преди още да започне: Това са правилата на играта. Няма да бъдете питани дали искате да участвате. Това е всичко, сега можете да задавате въпроси.“
— Да, но тогава защо трябва да…
Но Ирмгард възрази:
— Нищо, нека да видим.
„Ще получите отговори, изчерпателни отговори. Но тези отговори, които ще получите, няма да Ви бъдат от полза.“