— Щом отговорите и без това не струват, тогава можем да спрем грамофона.
„Напразно се надявате! Между другото, отговорите може и доста да Ви послужат, зависи само от това как питате. Но независимо от естеството на въпросите и отговорите, едно е ясно: На Вас всичко това няма вече да Ви послужи.
— Хитра работа, а? Предвидени са и евентуалните реакции на слушателите.
Ирмгард се съгласи, леко стъписана.
— Може би трябва да попитаме сега как така отговорите няма повече да ни послужат.
«Въпросът се приема като поставен. Отговорът гласи: Вие няма да можете вече да извличате полза от никакви въпроси и отговори, защото преди да свърши тази плоча, Вие ще умрете.»
Хорст и Ирмгард реагираха едновременно, изненадано, бързо и недоверчиво:
— Какво…?
— Ами, ами, ами!
«Преди да свърши тази плоча, Вие ще бъдете, мъртви.»
— Ужасни приумици има в днешно време! — каза Хорст с тон, малко по-нисък от обикновено. А Ирмгард почти изплашена каза:
— Знаеш ли, започва да ми става малко страшно. Дали не е по-добре да спрем грамофона?
— Ами, просто ще върна плочата обратно. — Хорст така и направи, но изпусна рамото като нажежен къс желязо. — Ау! — извика той, а Ирмгард попита:
— Какво ти стана?
Хорст, стреснат и сякаш падащ от облаците, каза:
— Току-що ме хвана ток — а плочата вече подхващаше своята програма.
«-ракул. О-ра-ку-лът… о-ра-кул. Плочата, която току-що пуснахте, е особена. Вероятно Ви направи впечатление, че само тази страна е записана. По-късно ще разберете защо.»
— Същият текст като одеве — каза Ирмгард и се облегна на фотьойла.
«Защото това е гласът, гласът, който Вие чувате. Това е гласът, който говори. Този глас говори. Вие чувате.»
— Е, добре, всичко това ни е вече известно. Нали?
«Това е гласът, който звучи. Този глас говори с Вас.»
И ето че стана нещо, което Хорст и Ирмгард едва ли бяха очаквали. От плочата се раздаде пукащ шум и това, което стана после, накара Хорст и Ирмгард да изгубят ума и дума. Тогава именно се чу гласът на Хорст: «Така, отървахме се!» — и след него гласът на Ирмгард:
«Най-после сме сами», след това нейният смях, така че Ирмгард едва ли не изкрещя:
— Ей, та това са нашите гласове!
А Хорст, слисан и уплашен каза:
— Но това е невъзможно! Странно. — В същото време от плочата се чу гласът на Ирмгард:
«Почти бих казала, че преди малко всичко изглеждаше по-другояче, ако това въобще е възможно.»
Смаяна, Ирмгард каза:
— Хей, та това съм аз! Чуй!
А плочата продължи с нейния глас:
«Но ковчегът се вижда ясно. Или пък е някакъв вид кристал?»
Сега от плочата продължи гласът на Хорст:
«Може би имаш пред вид средата на лабиринта, която е по-тъмна.»
Безпомощна. Ирмгард попита Хорст:
— Как сме попаднали на тази плоча? — когато от нея се раздаде отново:
«Но ковчегът изпъква ясно сред графичните линии. Виждаш ли, той плува във въздуха и разпръсква лъчи.»
Безкрайно развълнувана, Ирмгард изхлипа:
— Не, не, това трябва да престане, да престане.
А Хорст, разгневен и нервен, каза:
— Да, това наистина е…
В това време от плочата продължи неговият глас:
«Това е лабиринт, огромна спирала.»
Хорст:
— Това наистина е голямо постижение!
Но плочата си продължаваше с неговия глас:
«Увиваща се навътре спирала», след това се чу пукане и шум като при включване и металически твърдия глас каза:
«В тази игра, ако това е игра, не Вие сте тези, които играете, Вие не сте участници в играта. Вие ще бъдете изиграни.»
— Аха — каза Хорст. — Дойде си пак на думата. — И погледна Ирмгард. — Но кажи ми, как е било възможно това с нашите гласове?
Ирмгард отговори раздразнено:
— И аз не знам. — От плочата отново се чу пукот и гласът продължи, насред изречението:
… да извлечете, защото преди да свърши плочата, Вие ще умрете. Преди тази плоча да е свършила, ще бъдете, мъртви. Ще бъдете мъртви.“
Ирмгард изхлипа тихо, а плочата продължи: „Мъртви, мъртви.“
— Спри я, Хорст, моля те, спри я, страх ме е!
А гласът на плочата сякаш отговаряше на Ирмгард: „Помислете си добре дали да поемете риска пак да се докоснете до този грамофон. Вие още не знаете по какъв начин ще умрете.“
Хорст, мъжествено и смело, но все пак с нотки на страх в гласа, каза:
— Не, не, това наистина минава всякакви граници, сега ще го изключа.
Ирмгард бързо го подкрепи:
— Да, да, Хорст, моля те, спри го.
Но гласът от плочата пресече думите на Ирмгард и каза:
„Вие ще умрете от ток, от ток с високо напрежение, от много силен ток! Ако още веднъж докоснете този, уред, ще бъдете един мъртъв мъж.“
Ирмгард извика, хвана раменете на Хорст, облегна глава на гърдите му, докато плочата продължи невъзмутимо: