„… и една мъртва жена.“
Ирмгард, почти истерично, бързо и тихо хълцаше:
— Но защо не изключиш това проклето нещо, или те е страх?
Хорст, като потискаше обзелия го действително страх, каза:
— Не, не е точно така, но — и гласът от плочата отговори със студена точност:
„Разбира се, че се страхувате. Но това няма да Ви помогне. В същност и нищо да не правите, пак няма да си помогнете много. Тази плоча вече доста се извъртя, към края й ще бъдете мъртви така или иначе. Докоснете ли контакта, ще умрете веднага. Можете да чакате до края на плочата.“
Ирмгард изхлипа:
— И какво ще стане после?
А плочата отговори студено и безучастно:
„После ще се появи мълния.“
Хорст попита бързо и със свито сърце:
— А откъде ще дойде тази мълния?
„Вие забелязахте, че тази плоча е необикновено тежка.“
И двамата, съгласявайки се със страх:
— Да.
„Причината е следната: плочата съдържа като кондензатор няколко изолирани един от друг метални листа. Между тях има електрическо напрежение, което непрекъснато нараства от триенето по време на въртенето. Това напрежение се разпределя върху всички части на грамофона. Впрочем преди малко Вие получихте лек удар. Междувременно напрежението трябва да е нараснало на няколко милиона волта.“
Хорст, който все още смяташе, че известни възражения биха могли да помогнат, попита с буца в гърлото: Да, но ако въобще не се докоснем до уреда?
А гласът от грамофона, който говореше все по-бързо, каза сега точно, металически и твърдо, както винаги, само че още по-бързо:
„И за този вариант е помислено. Най-вътрешният кръг от каналите на плочата е свързан с метална жица. Щом се стигне до този най-вътрешен канал, ще се получи късо съединение, което ще се пренесе върху усилвателя на Вашия грамофон. От това ще последва светкавично разтоварване, което ще попадне върху Вас, тъй като се намирате точно в пресечната точка на двата високоговорителя. Тоест намирате се в капан.“
Ирмгард, изпълнена със страх:
— О, колко ужасно!
Но гласът от плочата попита равнодушно:
„Имате ли още някакви въпроси?“
Като обмисляше възможно най-бързо, Хорст попита:
— А какво ще стане, ако променим местата си? Гласът от плочата отговори още по-бързо, но студено и точно:
„Същото, защото високоговорителите улавят всеки предизвикан от Вас шум, включително дишането и сърцебиенето. От разликата във времето на пристигналите сигнали между левия и десен канал всяко Ваше ново положение се установява веднага и съответно се направлява посоката на разтоварването. Имате ли още въпроси?“
Ирмгард, изплашена до краен предел:
— Защо трябва да умрем?
А гласът от плочата със студена, бърза точност отговори:
„Не само че трябва, но сте длъжни. Всички хора трябва да умрат.“
Хорст нервно и страшно изплашен:
— Но защо точно сега?
А Ирмгард:
— Защо така внезапно?
И гласът от плочата:
„Защото пуснахте тази плоча.“
Хорст се опита да разбере и попита:
— Но това…
А гласът от плочата отговори веднага:
„Това беше грешка, която вече не можете да поправите, една фатална за Вас грешка.“
Ирмгард изкрещя:
— Не мога повече да издържам!
Но плочата отново се обади:
„Трябва да издържите. И то още цели 10 секунди. Девет.“
Хорст, злобно и нервно извика:
— Не!
„Осем.“
Хорст отново извика:
— Не!
Ирмгард също извика, а плочата си продължи:
„Седем.“
Хорст изруга:
— Каква наглост!
„Шест“ — каза гласът от плочата, а Хорст:
— По дяволите!
„Пет“ — се чу студено и точно от плочата.
Ирмгард шепнеше в панически страх нещо за бягство, когато плочата каза:
„Четири.“ След нея Хорст:
— Къде ли е… — но от плочата вече идваше:
„Три.“
Хорст:
— Ще го изхвърля това про…
„Две“ — се чу от плочата, а Хорст довърши:
— … проклето нещо… — но суетенето вече не помагаше, защото дойде:
„Едно.“
И след него краят, мълнията, дрънчене, мрак.