— Не си в час, Проди! Вие ще дойдете при мен. В твоя кабинет освен да се напием, нищо друго не можем да свършим.
— Пичка ти лелина! — Кресна генерал Проданов. — Чакай ни!
След това си наля втора чаша кафе и седна да чака ченгето от Интерпол.
— Искате да играем ва банк, генерале?
— Досега как играем? — отегчено попита Продан.
— На индианци в гората, непреводим идиом — Алберти махна с ръка. — Няма значение. Синовете на Козела са синове на вашата настояща съпруга, нали?
Генералът кимна.
— Ако ги арестуваме, което означава дълги години затвор, или по-лошото — ако ги застреляме при опит за бягство или съпротива, как ще реагира жена ви!
— Предполагам, че ще бъде много нещастна.
— Предполагате?
— Да. Вкъщи на тази тема не се говори. Алберти запали цигара, отпи от кафето.
— Аз, генерале, не бих допуснал собствената ми съпруга да бъде нещастна.
— Така ли? — язвително попита Проданов. — И какво ще направите да облекчите мъките й?
— Всичко, включително бих подписал съюзен договор със Сатаната.
Продан разбра накъде бие агентът за специални поръчки.
— Искате да кажете, че съм в комбина с Козела и момчетата?
— Не аз, вие го казвате, но появи ли се и най-малкото подозрение в нечиста игра, оперативните екипи се сменят.
Проданов се усмихна кисело.
— Добре, че не ти определяш оперативната обстановка, американецо.
Алберти се изправи.
— Днес министър Бонев ще получи официален меморандум на Интерпол и моята служба, с които настоятелно се иска отстраняването ви по подозрения във връзки с престъпния свят.
— Алберти! — тихо каза Проданов.
— Кажете, генерале?
— Вън! И никога, под никакъв претекст, не се мяркайте пред очите ми.
Когато американецът излезе, Проданов повика най-нахалния папарак на министерството.
— Знаеш ли кой е Алберти?
— Развира се, шефе. Току що излезе от кабинета ти.
— Искам да го разнищиш. Ако се налага да влезеш в гъза му, и там ще влезеш. За това ти се плаща. Разбра ли? Захари Захариев — Шопа се ухили от уши до уши.
— Умирам за сериозна работа, генерале.
Проданов посрещна бившия си колега Иван Развигоров — масивен, белокос мъж на среден ръст, но с видима физическа мощ и тяло, лишено от грам тлъстина.
— Как се сетихте за стария бракуван кон, Продане? — попита о. з. ченгето, подавайки му ръка.
— Всички сме за бракуване, Разви… — уклончиво каза генералът. — Ела, Компира ни чака.
— О-хо, става сериозно — каза Развигоров. — Какво иска старият вампир?
— Да вървим, ще видиш.
Компира и Развигоров бяха от Самоков и заедно бяха постъпили на служба. Иван Петков — Компира беше физически обременен с крехко здраве, затова толкова сполучливо се запълваха с така наречения Разви. Единият мислеше, другият действаше. Навремето Развигоров дори го беше канил за кум, но получи тъжен отказ.
— Не съм фотогеничен, копеле.
Въпреки това дойде на сватбата с нов черен костюм и направи най-скъпия подарък на младото семейство. Първият хладилник на Развигорови беше от Компира.
Когато с Проданов влязоха в кабинета на Иван Петков, Развигоров се провикна:
— Посрещай гости, стар воден плъх — но като срещна лицето на министър Бонев, млъкна сконфузено.
— Виноват, господин министър.
— Няма нищо, полковник, и аз обичам да се шегувам със старите си приятели.
Седнаха мълчаливо около масата за заседания, сервираха им кафе и докато го пиеха, Компира каза:
— Трябваш ми, Разви. С разрешението на министъра те каня да се върнеш в службата. Развигоров се разсмя кисело.
— Аз съм извън играта от години. Кой знае какви чудеса от техника сте въвели и какво… да ги гледам като теле железница? Благодаря, господин министър, но аз отдавна съм се деквалифицирал.
— Разви — продължи да говори Компира, без да реагира на отказа. — Предстои една много люта битка между ветерани. Сирака и Козела са се съюзили срещу цял свят — нашето МВР, Интерпол, ЦРУ и така нататък. По нечия поръчка опитаха да убият министъра във вилата му. Чия поръчка? Момчетата на Козела са откраднали близо половин милион долара и някой от специалните агенти е тръгнал за парите. За парлама изпратиха една латиноамериканска оперета, някой си Джон Алберти, но се басирам хиляда срещу едно, че истинските авджии са други…
— И са отдавна в София — прекъсна го Проданов.
— Точно така… Ти, самоковски глупако, се славеше с най-добрия си нюх. Сам казваше, че струваш колкото една дузина немски овчарки. Сега е моментът да го докажеш.