Развигоров пиеше кафето си мълчаливо, но напрегнато, и всички виждаха колебанието му.
— Името Хакел говори ли ви нещо? — най-накрая попита той.
— Резидентът на ЦРУ в Швейцария? — каза Проданов. Развигоров кимна.
— Това му е легендата. Всъщност той е човекът, който планира, организира и провежда мокрите дела на Изток. Щом Козела е опитал да убие генерала, значи действа под неговите заповеди, което означава, че ще се появи отново.
— От теб искам да ми кажеш как да го спрем! — почти изкрещя Компира.
Развигоров отново се усмихна кисело.
— По мое време Хакел оперираше от хотел „Савоя“ в Цюрих, хотел „Игнатия“ в Солун и „Хилтън“ в Бейрут. Не вярвам да си е променил навиците. Проверете! Сгащите ли Хакел, Козела е в ръцете ви.
Мълчаха дълго, министърът запали лулата си.
— Защо мразиш Козела, Развигоров?
Разви поклати глава.
— Грешите, не го мразя, напротив, той е от малкото ченгета, които истински уважавам, но законът… Обичам законността, Проди, въпреки че ни преди, ни сега се е спазвала. Сирака ми е бил началник дълги години. Справедлив и честен мъж… и смел. Сам е изплувал от калта и освен за семейството, което обожава, за нищо друго не му пука, уверявам ви. Ако сте принудили Сирака и Козела да тръгнат срещу вас, направили сте грешка, която много трудно ще поправите!
— Ти! — каза Компира.
— Какво аз?
— Ти ще ги спреш.
Развигоров се засмя искрено развеселен.
— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш бе, самоковски Компир. Та аз съм пенсиониран полковник от миналия век… дето има една дума. Това е работа за млад човек. Да иде във Виена и да разнищи така наречената „Завеса“ на бившето ЦК, да си завре носа в казармите — болшевиките агитират младите офицери да вземат властта, знам го от зет ми, капитан от Горнобанската танкова бригада…
Министърът се изправи.
— Вие ще свършите тази работа, генерал Развигоров! — Високо каза той, после снижи тона — с хората, които си подберете. Операцията ще я кодираме като „Прочистване“, вас като Чистача. На добър час!
Министърът се обърна и излезе.
— Ще ти скъсам главата, Компир! Таман бях забравил какво е да си под пагон.
— Ще си припомниш, шефе — хитро усмихнат, каза старият му приятел, стана и с кривото си тяло докрета до подобие на бар, извади бутилка коняк, чаши и се върна на масата. — Господа, това събитие трябва да се полее! — после се обърна към Развигоров и му размаха пръст. — И ти забранявам да ми се дървиш. Без мен щеше да станеш генерал на путкин ден.
Половин час по-късно Проданов извика Развигоров в кабинета си.
— Седни, Разви. Ще пиеш ли нещо?
— Ако имаш водка, давай, че тоя коняк ми скъса червата.
Проданов извади бутилка „Финландия“ от хладилника, бутилка газирана вода и ги остави пред него.
— Ти няма ли да пиеш?
— Ще пия, като измия чашите.
— Нямаш ли секретарка?
— Имам, но я държа далеч от пороците си — Проданов донесе две големи и две по-малки чаши и седна. — Наливай!
— Ти си домакинът. Проданов взе бутилката.
— Превземаш се, Разви. Не е в твой стил. Развигоров се засмя, бялнаха се едрите му здрави зъби.
— Много вода изтече, откакто не сме се виждали, Проди. Навремето аз бях Разви Звяра, а вие дребни офицерчета за още по-дребни поръчки. Но животът е ташак работа, както сам виждаш. Днес ти си генерал-лейтенант, шеф на една от най-шибаните служби в министерството, а аз, макар току-що произведен генерал, се явявам твой подчинен. Ако ти налея водка и някой види, ще си рече: „Разви се подмазва на шефовете!“ — Развигоров отново се заля от смях. — Водката е прекрасна, Продане. Компира никога нищо не е Развирал от пиене.
Пиха мълчаливо, после Продан каза:
— И сега какво, ние с теб се явяваме тандем, така ли?
— Тандем се прави от патрулиращи ченгета. От нас, господин генерал-лейтенант се очаква да се превърнем в бич Божи! — Развигоров се замисли, а и Проданов не бързаше да вземе думата.
— Сирака не знае, че съм се върнал в министерството, утре, най-късно вдругиден, ще научи, но аз ще го намеря тази вечер. Ще се опитам да му спася гъза, ако не е закъсал много. Знаеш каква орлица-майка беше за всички нас навремето, дължа му го. Ако успея, ще тръгна срещу Козела…
— Ще тръгнем срещу Козела, Разви!
— Не, казах: ще тръгна срещу Козела. Ти ще стоиш тук под вентилатора, а аз ще ти го доведа жив или мъртъв. Това копеле не е лъжица за всяка уста — Развигоров се изправи. — Благодаря за водката. И още нещо, не подценявайте конспирацията в армията. Проданов кимна.
— Още сега ще разпоредя оперативно наблюдение. Кога ще дойдеш тук?
— Утре сутринта за оръжие, бронежилетка, каска и всичко необходимо. Компира ще се погрижи. Ти обаче ще трябва да ми осигуриш пропуск и служебна карта.