— Едва ли — беше отговорът. — По-скоро на Сирака. Все още го боготворят в службата.
— Както и да е — ще му задам въпроса ребром тази вечер. Ела на вечеря, Марето е сготвила гювеч.
— Ще дойда — каза Компира и изключи линията.
Генерал Петър Кирилов — Сирака беше всеобщ любимец в министерството, докато онзи празноглавец Семерджиев не го принуди да подаде преждевременно оставка. Свикнал беше на суровите нрави на сиропиталищата, видял беше какво значи силните да малтретират слабите, а овластените подчинените им, и в личния си, а после и в професионалния живот на суперченге.
Сирака беше горд мъж и не търпеше нито тиранията на висшестоящите, нито допускаше да бъдат малтретирани подчинените му. Налагаше волята си любезно, но твърдо, и принуждаваше шефовете да го уважават. А подчинените го боготворяха. Знаеха, че докато Сирака е във ведомството, с тях нищо кой знае колко лошо не може да се случи, камо ли да бъдат унизени безпричинно. Генерал Кирилов беше безспорен експерт в занаята си и това го правеше неуязвим, докато Семерджиев не реши да се подмазва на онази настъпена жаба Жельо Митов Желев. Тогава Сирака викна момчетата на „Шумака“, почерпи ги и тихо, без женски истерии излезе в пенсия. Развигоров — Звяра беше един от тези, които най-много съжаляваха за шефа си, но скоро, при втората „метла“, сподели неговата участ.
Разви спря ладата си на „Орлов мост“, избра красив букет за жената на Сирака. Беше седем и петнайсет, а срещата им беше в седем и половина.
Сирака го посрещна все така строен, красив като актьор от американското кино на петдесетте години, но с остър, подозрителен поглед, който Разви Звяра виждаше за първи път у него. Старият вълк си пазеше бърлогата и щеше да го прави с всички средства — позволени и не чак толкова.
Развигоров дойде в службите от военното контраразузнаване и вече с прякора Разви Звяра. Беше як като славонски дъб, бърз, съобразителен, умен и Сирака веднага го взе в екипа си. Тогава бяха провели един единствен разговор.
— Искаш ли да работиш в моя отдел? — беше попитал Сирака.
— Да — без да се замисля, беше отговорил Развигоров.
— Задоволява ли те заплатата?
— Прилична е.
— Имаш ли нужда от битово устройване?
— Не.
— Ще ми кажеш ли откъде идва този прякор — Звяра?
— Не.
И тогава това беше всичко.
Сега обстоятелствата бяха съвсем различни. Сирака беше пенсионер, а бившият му подчинен — действащ генерал от МВР и де факто негов наследник като шеф на отдел „Издирване“.
Беше топло, седяха на маса в беседката пред къщата. Пенсионираният генерал чакаше своя бивш колега, отпиваше от ракията, бодваше градински домати и се усмихваше приветливо.
— Заповядайте, генерал Развигоров — каза той. — Цяла вечност не сме се виждали.
— Така се случи, генерал Кирилов… Двама пенсионери… Всеки с грижите си…
— И изведнъж ти отново си на служба, Разви. Подозирам, че те ревоенизираха с определена цел.
Разви се замисли, все още държащ глупаво букета в ръце.
— Да, Сирак. Говорих с Компира, знаеш, той те обожава… Казах му: не искам никакви генералски еполети, ако ще искате от мен да навредя на Сирака.
— И какво ти отговори Компира?
— Целта не си ти, а Козела. Пролял е много кръв — и чужда, и наша… Той няма право да съществува, брат!
Сирака мислеше, загледан пред себе си, но едва ли виждаше нещо.
— Какво общо има с мен Козела, Звяр? Аз почти не излизам от тази къща?
От входа се появи жена му и разговорът естествено затихна. Разви скочи, поднесе цветята, целуна й ръка.
— Радвам се да ви видя, госпожо Кирилова.
— И аз, Разви — жената се усмихна непринудено. — Ще останеш за вечеря, нали?
— О, не. Жена ми е поканила на гювеч фамилията. Длъжен съм да съм там.
— Прав си — Кирилова огледа масата — да не би да липсва нещо и каза: — Благодаря за прекрасните цветя, Разви. Специални поздрави у вас — и се прибра в къщата.
Отпиха по глътка ракия, запалиха цигари и се вторачиха един в друг като боксьори в очакване на гонга.
— Къде е дъщеря ти, Сирак?
— А твоята, господин генерал?
— Довечера ще бъде на вечеря вкъщи с детето. Поканих и Компира. Заповядай и ти. В моя дом твоето име е на висока почит, брат.
Сирака скочи.
— Не знам къде е! Заклевам се, че ще науча обаче! По една дъщеря ни остана в този живот, Разви, трябва да ги пазим!
Генерал Развигоров — Звяра мълча дълго, после каза това, което Сирака и без това знаеше и чакаше да чуе.
— Обади ми се Козела, Сирак. Не питам от къде е взел номера на служебния ми GSM. Знаеш, синовете му ги търси Интерпол за грабеж. Аз обаче знам, че Козела и момчетата са някъде тук. Преди да тръгна срещу тях, искам да прибереш Габриела. Не искам да мисля, че като се добера до леговището му, вътре ще е и твоето момиче.