Сирака кимна разсеяно.
— И аз не искам да го мисля, Звяр. Няма да те лъжа, тя се е свързала с един от двамата млади — нито знам кой е, нито съм го виждал.
— Знам, Сирак. Колко време ти трябва — колкото кажеш, толкова? С теб няма да бъда дребнав.
Сирака мисли дълго. Изпи на екс една чашка ракия, наля си друга.
— Какво ще кажеш за една седмица, Разви. Много ли е?
— За теб нищо не е много. Имаш я, но след това започвам да действам. Това е мъжка дума, нали?
— Да — Сирака стисна протегнатата му ръка. — Благодаря.
— Дължим ти го всички — Развигоров стана. Сирака го изпрати до вратата, но Разви, вече запалил старата си лада, почувства въпроса.
— Кажи, Сирак?
— Навремето, като те приемах в отдела, те попитах защо ти викат „Звяр“. Тогава не ми отговори. Сега ще ми кажеш ли?
— Не — Разви Звяра включи на скорост и бавно се заспуска по улицата.
Същата нощ Козела заведе Сирака при децата.
Джон Алберти се облече като манекен, обилно се заля с „Паша“, качи се в служебната си „Тойота“ и тръгна към центъра. Отиваше в педерасткия бар „Спартакус“, където имаше уговорена среща с един от информаторите си. Алберти беше нормален мъж и не обичаше такива свърталища с тези нещастни гейове, но щеше да бъде в още по-лошо настроение, ако знаеше, че Компира — по заповед на Проданов — му е пратил опашка свой човек и под масата е включен високочувствителен бръмбар.
Алберти влезе в гърмящата дискотека, веднага се намериха няколко педита, които да му направят неприлични предложения с език. Беше привикнал с какви ли не помийни ями и това не го притесняваше ни най-малко, още повече, че беше въоръжен до зъби, макар и незабележимо за аматьорско око.
Алберти си проби път през танцуващите педали, травестити и момичета… имаше много момичета и някои от тях не бяха за подценяване. Като си свършеше работата, щеше да се огледа по внимателно за подходящо женско месо.
Алберти застана срещу бармана и каза на твърдия си, но безотказен български:
— Търся Чоли.
Барманът го изгледа разсеяно.
— Ако вие сте Дейвис, втора двойка вдясно.
Да, той беше Дейвис и отиваше на среща с един от най-големите млади боклуци на София. Заобикаляйки дансинга, Алберти намери онова „Резерве“, което най-вероятно беше за него. Седна с гръб към стената и се огледа. Беше виждал стотици бардаци от тоя род, по-дискретни, по-откровени, но никога по-жалки. Веднага се хвърляше на око, особено за професионалист като него, че тук има концентрирано месо за всички вкусове — Като в скотобойна в очакване на купувачи… а купувачи нямаше.
— Господин Дейвис?
— Сядай, Чоли — Властно, но тихо заповяда агентът на Интерпол. — И по-рядко ми споменавай името.
— Развирам, господин…-Чоли преглътна продължението. — Кой ви даде името ми, пък и явките?
— Без значение. Ти не си педераст, нали?
— Не, за Бога, напротив… Алберти — Дейвис го прекъсна грубо.
— Добре, не обичам хомосексуалистите, а имам една специална работа за теб.
Чоли направи най-невинната си физиономия.
— Тресе ме ужасна абстиненция, господин… — отново преглътна името. — Може ли десет долара аванс… След това ще бъда готов да поема всякаква работа, ако е прилично заплатена.
Алберти извади десет долара от портфейла си, но преди да му ги подаде, попита:
— Хероин?
— Кокаин — тихо каза Чоли, грабна банкнотата и изчезна.
След десетина минути се върна с овладян поглед — макар за специалиста да не беше трудно да разпознае наркомана — спокойни ръце и вид на човек, готов за сделка.
— Слушам ви…
— Ти си крадец, нали? Искам само истината, Чоли.
— Да — Чоли напери „гребен“ и в очите му се появи професионална гордост. — Аз бях най-добрият крадец на коли в София-център.
— Защо бях? — сухо попита американецът.
— Причините са много… Имам пет висящи наказателни дела, а ако ме вкарат в затвора, с мен е свършено.
— Кокаинът? Чоли кимна.
— Какво мога да направя за вас и срещу какво заплащане, Развира се.
Алберти не му обърна внимание.
— Познаваш ли Габриела Петрова Кирилова?
— Господи! — Чоли подскочи, като ударен от ток. — Та тя е първата ми голяма любов. Защо?
— Сега аз ще задавам въпросите, Чоли? Защо те изостави Габриела? Заради наркотиците?
— Не — Чоли поклати глава, — много преди това, когато започнах с колите… Баща й е висше ченге.
— Ясно — прекъсна го Алберти. — Знаеш ли къде е?
— Не — Чоли беше искрен. — След мен завъртя мимолетни връзки, после чух, че щяла да се омъжва за някакъв дипломат… Това е, честна дума.