Алберти знаеше, че е „това!“ и нямаше нужда от повече уверения.
— Слушай ме внимателно, Чоли. Ще ти дам снимките на двама млади мъже — твои връстници. Искам да обиколиш всички авто-къщи, на които си продавал крадени коли и да разбереш какви коли са купили, кога и най-важното — с какви регистрационни номера. Ясно ли ти е?
Чоли кимна. Алберти извади снимките и ги остави пред него.
— Никога не съм ги виждал…
— Знам… Ако свършиш чисто, ще получиш петстотин долара за услугата.
— А аванс? — панически попита наркоманът.
На Алберти беше почнало да му се повдига в този храм на порока, бръкна още веднъж в портфейла си и остави сто долара върху снимките.
— Действай, утре ще се видим тук по същото бреме.
Мария сервира гювеча, но приборите за Компира стояха неизползвани.
— Може ли да не дойде? — попита мъжа си.
— Помниш ли да е казал, че ще дойде и да не е дошъл.
— Не наистина — Мария се запиля в кухнята.
Виолета и Петьо, дъщеря му и зет му, гледаха някакво предаване по телевизията, а той лежеше на дивана и си играеше с тригодишния си внук Иван, кръстен на него, Развира се.
— Тати, чичо Иван няма да дойде. Давай да обличам внук ти, че става късно.
— Нали имате кола — неопределено отговори Разви и продължи да разиграва хлапето. — А чичо ти Иван ще дойде.
Иван Петков — Компира беше кръстник на малкия Иван и нищо нямаше да им стане на тези младоци, ако го изчакат. А Компира действително се бавеше и Разви беше започнал да се безпокои.
Мина близо още час, преди да се позвъни на вратата.
Компира беше пуснал копоите да пресрещнат Чоли по заповед на Проданов. Затиснаха го насред „Съборна“, пребиха го, имитирайки грабеж, отнеха му всичко, включително краденото „Ауди-100“, което вече беше в гаража на полицията.
Компира размножи снимките на синовете на Козела, вдигна целия наличен оперативен отряд и ги прати по авто-къщи, борси на коли, известни крадци и гаражи за префасониране и козметика на крадени возила да търсят търговеца, от който се нуждаеше и Джон Алберти. Три часа по-късно хвърлиха дюшеш.
Докато Компира лакомо унищожаваше гювеча на Мария (ядеше втора порция) Разви Звяра гледаше снимките на момчетата и записа в компютърния си бележник номерата на три мерцедеса, модела и цветовете им.
Когато Компира преяде като скот и отказа допълнително гювеч, Мария отиде да си легне, младите си бяха отишли отдавна, Разви каза:
— Браво, Компир, чиста работа… След една седмица тръгвам на лов за козли…
— За Бога, Разви, пази Сирака и момичето му. Разви Звяра кимна разсеяно.
— И аз му дължа съдбата си, Компир. Бъди спокоен.
— Чакай малко! Аз преядох и ми се наруши мисленето. Защо след една седмица, Разви?
— Генерал Развигоров, полковник!
Компира се усмихна тъжно на стария си приятел.
— Разрешете да попитам, господин генерал, защо след една седмица?
Разви наля чашите и вдигна своята за наздравица.
— Не съм свикнал да давам обяснения на подчинените си, Компир, но под секрет ще ти кажа. Тази седмица подарих на Сирака!
Сега вече Компира избухна в смях. Вратата се отвори и влезе Мария.
— Щом сте се развеселили, момчета, значи и аз мога да пия едно питие с вас.
Без кой знае какъв повод, още повече сериозна причина, старите ченгета се смееха така, че не можеха да й отговорят. Единственото, което успя да направи Компира, беше да потупа мястото до себе си. Мария ги огледа с ласкави очи, каза:
— Вие сте за психиатрията! — и седна при най-близките си хора.
— Как стана престъпник, Козел? — попита спокойно Сирака. — Това трябва да е много тъжна история.
— Не бих казал — неопределено отговори Козела.
— Само като си спомня, че беше един от най-добрите „филдкоп“1 в системата. Знаеш, че имам връзки в министерството. Направиха те шеф на „Ескадрона на смъртта“, КГБ те включи в състава си… няма да казвам повече. Как стана така, че мина на другата страна?
— Дълго е за обяснение — мрачно каза Козела, загледан долу, в потъналата в зеленина градина, където в беседката на до деветосептемврийския министър на финансите, на умишлено оскъдното осветление, бяха неговите синове и Габриела, дъщерята на Сирака.
— Нямаме бърза работа — Сирака посочи децата.
Козела запали цигара и го погледна в очите.
— Убивал ли си човек, генерале?
— Случвало се е. Личните ми жертви са малко за разлика от тези, които съм убил с подписа си. Но никога не съм минавал на другата страна.
Козела кипна.
— Еби си майката, Сирак, какво искаш — да се изповядам ли? Ти мисли как да разделим децата и не ми се рови в душата.