Беше сам.
Разви Звяра се прибра за обяд, целуна жена си мълчаливо и влезе в кухнята да си измие ръцете.
На масата димеше мусака от патладжани, една от любимите му манджи, салатата беше готова, в специалната чашка — да не съхнат — бяха лютите чушлета. Потната „Загорка“ обаче му се стори най-примамлива в момента. Разви изпи бутилката „с поглед“, както се изразяваха тарикатите, и с поглед поиска друга. Мария нямаше нужда от подсещане. Знаеше навиците на мъжа си и улавяше желанията му „във въздуха“.
Разви започна да се храни с неохота, но кулинарните умения на жена му го превзеха бързо и той се нахвърли на мусаката като лъв.
— Какво има, Ваньо? — попита Мария. — Виждаш ми се разтревожен.
Разви се усмихна криво.
— Да беше станала ченге, сега да съм ти подчинен каза той, довършвайки обяда си. Лицето на жена му изрази ужас.
— Нещо с децата…
— Не, не, за Бога! — Разви я прегърна. — Пусти майки, все си мислят най-лошото. Не, Маре, но децата са скрити в една вила на министерството. Ти заминаваш при тях… Сега. Долу те чака кола и охрана.
Мария изглеждаше все по-объркана, но от дългото съжителстване с полицай се беше научила да не задава „неудобни въпроси“.
— Кога тръгвам?
— Веднага… след петнайсет минути.
— Багаж да взимам ли?
— Всичко необходимо за един курорт, който не се знае колко ще продължи. Пращам те в рая на земята, булка. Ще бъдеш с децата и нищо няма да ви липсва. Вярваш ли ми?
— Да, разбира се… Тогава да стягам багажа?
— Ако обичаш…
Разви запали цигара, наля си нова чаша бира и зачака. След малко Мария се появи от спалнята с брезентов сак в ръцете.
— Взе ли всичко необходимо?
— Мисля, че взех… ти нямали?…
— Аз имам работа — строго я прекъсна Звяра и измъкна GSM-а от джоба си. — Ако има нещо, аз ще ви търся. Ще ви пазят моите хора като Хелмут кол, но сега от тебе искам да запомниш наизуст един номер — показа й го написан. — Запомни ли го? — Мария кимна. — Ще го ползваш само в краен случай, скъпа, и няма да го даваш на никого — ни на дъщеря, ни на зет, на никой!
Компира седеше в оръжейното и гледаше как неговият приятел и колега Разви Звяра се облича и въоръжава, преди да тръгне на лов за Козела. Потник от титан, отгоре вълна и трета бронежилетка, колан за третия пистолет „Шипка“, върху него яке с метални нишки…
Господи, мислеше Компира унило, колко техника е необходима, за да отнемеш живота на един професионалист.
Разви получи инфрачервени очила, специални фенерчета от така наречените „лъжци“, нападателни и отбранителни гранати. Имаше проблем при избора на автомата. Звяра категорично беше отказал да си служи с „Калашников“ и бе поискал М-16. С лоши предчувствия Компира отиде при министъра да му подпише така нареченото специално въоръжение.
— Рамбо — усмихна се министърът, закрит от облаци дим. — На негово място и аз щях да се въоръжа така.
Сега всичко това беше струпано легално на масата на главния оръжейник Компира, но настроението беше лошо и някакво напрежение — повече от напрежение — електричество се чувстваше в оръжейната.
— Какво има, Компир? — попита Разви, докато се разглеждаше в огромните огледала.
— Какво да има, нищо няма — уж разсеяно отговори Компира.
— Не ме лъжи, старо куче! Познавам те като джоба си!
— Лошото е, че и аз те познавам — все така равно отговори Компира.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо… по-скоро си мисля защо го докарахме дотам старите асове — да тръгнем един срещу друг като някакви каубои — Компира се оживи. — Имам чувство, че ми разказват някакъв филм, който съм гледал.
Разви се въртеше пред огледалото и с половината от съзнанието си чуваше стария си — унизен от Бога със сакато тяло, но компенсиран от блестящ, аналитичен ум — приятел.
— Козела трябва да бъде спрян!
Мълчаха известно време.
— Какво се кумиш бе, Компир такъв! Трябва ли да бъде спрян, или не?
Компира не отговори, а това ядоса Звяра.
— Трябва ли да бъде спрян, или не? Да или не, полковник?
— Не забравяй кръчмата при гробищата… Козела не е за подценяване.
— Кой го подценява, бе? Не виждаш ли, че тръгвам срещу него облечен като извънземен.
— За виждане, виждам, но това не ме успокоява, генерал Развигоров. Внимавай с Козела! Много внимавай, за Бога. Знаеш, че те обичам като брат и че нямам друго семейство освен твоето.
Развигоров стана сериозен, мълча няколко минути, запали цигара и седна срещу него.
— Как преценяваш шансовете, Компир?
След дълго унило мълчание полковникът — оръжейник отговори: