— Комунистите?
— Бинго! Но не тия, дето се правят на БСП, Евролевица и прочие боклук, а старите кадри на Живков, които съзнават идеално, че осъществи ли се реформата, с тях е свършено. Мъртви врабчета, подгонени от безсмисления китайски педантизъм.
Проданов се замисли.
— Ти очакваш съюз на „СИК“, „ВИС“, „Аполо и Болкан“ и застрахователните дружества на „Мулти“?
— Утре им е срещата в „Грандхотел Варна“. Ще присъстват и откровени банди — „Зора Инс“, „Корона Инс“ и така нататък.
— Осигурил ли си залата?
— Развира се, но и те не са вчерашни. Първата им работа ще бъде да потърсят „бръмбарите“ и да ги намерят.
— Вълк вътре?
— Ясно е като две и две, че щом знам за тази среща, ще имам „уши, нос и гърло“ на масата.
— Не съм си мислил друго, Компир, иначе нямаше да си едно от най-добрите ченгета — това не беше комплимент, Проданов наистина го мислеше, а и всички шефове в министерството. — Какво развитие очакваш?
— Война — кратко каза Компира. — Шефът не им е оставил никакъв терен за маневри. Стигнат ли до този извод, ще съберат всичките си мутри под едно знаме и ще им потърсят пълководец.
Проданов се засмя.
— Може би официално ще обявят бойни действия като в Косово, например? И кой ще изберат за главнокомандващ? Джуров, Семерджиев?
— Козела — спокойно отговори Компира.
Тефик беше странна комбинация от азиатска жестокост и милосърдието на майка Тереза. На вид не приличаше на турчин. Рус, висок над среден ръст и много далеч от просташкия лукс на средния гангстер. По ръцете му имаше часовник и брачна халка, на врата му нищо. Обличаше се скъпо, но не натрапчиво, разговаряше тихо и гледаше с детинските си сини, та теменужени очи събеседника си. Тефик беше убил много хора по различни точки на глобуса. В началото лично, после чрез наемни убийци. Беше един от основните инспектори на пътя на дрогата. Не единственият, но с положителност най-проспериращият. С изключение на виетнамците, които не подлежаха на никакъв контрол — лъжеха, крадяха и най-лошото, толкова много си приличаха, че ти вземеш, да ликвидираш някое виетнамско леке, а то се окаже брат му.
Останалите трафиканти или „мулета“ бяха в ръцете му. Във Варна съществуваше още един, засега независим от него канал, но Тефик имаше фамилни проблеми и ги оставяше да мислят, че ръката му не стига дотам.
Тефик имаше двама сина и една дъщеря от жената на живота си, арменката Елеонора. Див звяр, когато трябва да се справи с безбройните си врагове, Тефик беше най-нежният съпруг и баща, който Ориентът беше виждал в последните няколко века. Елеонора беше християнка. Красива като жасмин и предана като опитомена пума. Тя никога не му каза, че иска децата й да бъдат кръстени като православни християни, но той четеше страхотното й вътрешно желание, а това за него беше заповед пред храма на любовта. Децата им получиха християнски имена и вяра, а той — тихото обожание в очите на жената, която и без това обожаваше. Тефик беше наркобарон, убиец, един от най-страшните мъже в Леванта, но не вярваше ни в Аллах, ни в Христос. Вярваше на Елеонора и на четирийсет и пет калибрения си „Колт“, с който никога не се разделяше.
Да, но синовете му катастрофираха в Италия и ако въобще оживееха, и двамата щяха да останат инвалиди.
С Козела го свързваше дълго познанство, минало през най-различни форми. Навремето, когато комунистите решиха с реекспорт на оръжие и дрога да си оправят външните дългове, Тефик беше официално докаран в страната, настаниха го в „Шератон“, дублираха му охраната и му довериха създаването на каналите. Тефик нямаше нужда от създаване на канали, имаше нужда обаче от сериозна гаранция, че като помогне на българите да обучат свои хора, няма да побързат да се отърват от него. Първия човек, когото Държавна сигурност изпрати при него, беше Козела.
Тогава те бяха млади разбойници в разцвета на силите си и маниакално подозрителни един към друг. До една вечер на „Щастливеца“, когато Козела му разказа биографията си.
Козела се „изповяда“ уж между другото, на четири очи в мъжки разговор, а всъщност правеше много тънка инвестиционна сметка. Тефик щеше да поиска да купи наболялата му душа… Той не реагира същата вечер, но два дни по-късно Козела се срещна с неговите хора и получи „безвъзмездна помощ“ от петдесет хиляди долара. Тефик го беше купил, без да подозира за съществуването на един от основните библейски текстове: „Няма добро ненаказано!“. Козела взе парите и го осъди на смърт.
Турчинът обаче беше хитра лисица и изчезна. Шефовете в Държавна сигурност се побъркаха. „Без Тефик каналите и на оръжие, и на дрога са запушени и затова си отговорен ти, смръдлив Козел!“