Майор Иван Милетиев лежа два дни по гръб, чудейки се какво да предприеме, и накрая избра смъртния риск. Единствено той знаеше, че Тефик е в Малта. Уреди си служебна командировка и през Рим се озова във Валета.
Козела взе два пистолета от първия магазин за оръжие, те бяха стотици, изчака нощта, с плуване излезе под вилата на турчина, зари пистолетите наблизо — на ръка разстояние един от друг — и се върна в хотела. Към обяд на другия ден тръгна да се разхожда по плажа с вид на скучаещ турист. Приближи вилата. Знаеше, че гавазите са го забелязали, но в крайна сметка това беше целта му.
Козела запали цигара, седна между скритите си оръжия и зачака. Не беше минала и минута, когато чу стъпки по пясъка. Не се обърна. Един от охраната застана зад гърба му, другият — Фаиз, дясната ръка на турчина — мина отпред.
— Как ни откри, майор?
— КГБ ви откри, аз не съм врачка.
— Какво искаш?
— Да говоря с Тефик бей.
— Тогава защо не дойде във вилата? Козела се усмихна кисело.
— Обичам да умирам на чист въздух!
Гавазите се объркаха. Можеха да го смажат на място. Така поне си мислеха, но дадените им заповеди гласяха друго. Разрешението на ребуса дойде неочаквано.
С ръце в джобовете на прекрасния си кремав костюм се появи самият Тефик. След него вървеше слуга с набит персийски килим под мишницата. После го Разви до Козела, Тефик седна мълчаливо и не проговори дълго, загледан с азиатските си очи в морето.
— Защо ме предаде? — без да го погледне, попита той.
— Ако те бях предал, щях ли да съм тук? Можех да ти тегля куршума в София.
Тефик отново замълча. По едно време се обърна и го сграбчи за яката.
— Ще трябва да ми обясниш някои събития, Козел! — с бесен гняв изсъска турчинът.
Козела грубо се освободи от ръцете му.
— Няма друга причина да съм тук. Дръж се прилично, Тефик бей. Не аз, ти си завършил образованието си в Кембридж.
Тефик не му обърна внимание, запали цигара и отново се взря в морето.
— Аз не съм вчерашен, Козел. Знам, че имаш отговор на всеки от въпросите, които не искаш да ти задавам. Знам и къде си репетирал денонощия за тази среща… Затова няма да си губя времето с приказки — искам дела. В Адан, Турция, имам един враг, лош враг, кюрд, жесток и умен… Ако го убиеш, ще пием шампанско в „Шератон“… за моя сметка, както винаги.
Тефик стана.
— Чакай! Къде е той, къде живее? Как ще го намеря?
— Ще получиш подробни инструкции в хотела — каза Тефик и тръгна към вилата, следван от гавазите си.
Козела уби Амин Мохамед Амин в аданската джамия.
Кармазъ Амин (Червения, а всъщност кървавия) беше едно брадато човече, не по високо от метър и половина, но го пазеха грузинци — планинци и като тръгнеше между тях, практически изчезваше. Къде, по дяволите, да го сбарам това джудже?, тъкмо се питаше Козела, когато отговорът дойде от самосебе си. Кармазъ Амин имаше собствена джамия в планинското си гнездо и рядко слизаше в града. Да, обаче се зададе годишнината на Мурад I,основател на империята, и цяла Турция се гиздеше да отпразнува тази велика дата. Точно в пет без пет Амин пристигна в градската джамия. Грузинците — християни останаха отвън, но майор Милетиев, който не признаваше ни Бога, ни Дявола, беше вече вътре. Когато мюезинът зави от минарето и богомолците започнаха да удрят чела в пода, Козела се промъкна зад Амин, заби зад ухото му дълго шило, тип стилето, и го уби на място. След службата Козела се смеси с тълпата. Мина бавно покрай грузинците, но като излезе от обсега им, хукна като луд към колата си… Останалото беше детска игра. Козела не срещна никакви пречки до границата, а и на нея нямаше кой знае какви. Цяла Турция празнуваше деня на основателя си и малко се тревожеше, че някой си там, в Адана, убил някакъв си кюрд. Турция имаше предостатъчно кюрди…
Това убийство анулира първата от трите му кризи с Тефик.
Каналите на дрогата бяха общо четири, като се изключат разни аматьори, които си пробваха късмета и ставаха храна на рибите.
Козела запуши за Тефик трайно пътя Трабзон — Бургас — Исмаил и от там — по море за Виена — и започна да го ползва сам. Първите няколко пратки, които уж попаднаха в ръцете на митничарите, сериозно разтревожиха Тефик и той изпрати „Вълка да пази стадото“. Когато реши, че личната му печалба е достатъчна, Козела „отпуши“ канала и беше поканен от Тефик на обяд в „Шератон“.
Турчинът отрупа масата с ориенталско изобилие. Отпи от виното си — пиеше само шампанско „Дом Периньон“ — и усмихнат с блестящите си изкуствени зъби, каза:
— Козел, в заведението има девет професионални убийци. Забеляза ли ги?