— Всичко това са рани, нали?
— Да — неохотно каза Козела. — Много рано си станала.
— Искам да разгледам тялото ти — тихо, но защо му се чу и похотливо, поиска Габи.
С лице към нея Козела я видя да брои наум зарасналите дупки по тялото му. В един момент на стъписване Габриела се изправи на пръсти и целуна цикатрикса3 на врата — спомен от атентата срещу Генерала. Козела я хвана за ръцете.
— Какво правиш, момиче?
— Много ли болеше? — вече нямаше съмнение, че малката играеше похотлива игра.
— Не! — Козела я избута и излезе от банята само с една хавлиена кърпа около кръста. — физическите рани не болят! Душевните са страшни! — каза той, колкото да не мълчи като ням, и влезе в стаята си. Господи, Габи? Само това ми липсваше!, мислеше, докато се обличаше.
Мобифонът иззвъня отново. Този път не можеше да е друг освен Хакел. Той беше.
— Къде си, Козел?
— Там, където ченгетата могат да ме проследят по телефона.
— Не бой се. Ние сме сериозна служба. Първо съм проследил линията, храбрецо… Свършиха ли главоболията ти?
— Сега започват… Виж, Хакел… Ще напусна страната да осигуря сигурността на децата. Това е генералната задача на шибания ми живот. Свърша ли тази работа, уверя ли се, че са на плаж в Уайкики, ще ти се обадя. Дотогава, моля те, не ме търси.
Козела затвори апарата, но след секунда той издрънча отново.
— Не те съветвам да ми запушваш устата, Козел.
— В България има една приказка — да ти сера в устата, господин Хакелман.
Агентът на ЦРУ се изсмя в мембраната.
— Надявам се, че ще имаш куража да повториш тази простащина и в Белград.
Козела изтръпна, но Тефик не отговаряше, не отговаряше целия ден. Когато и на другия ден GSM-ът мълчеше упорито, Козела вече знаеше всичко.
— Изнервихме се, деца! Искате ли да хапнем скара в селската кръчма?
Валеше порой, но никой не каза „не“, най-малко Иван, който още дълго щеше да носи последствията от „ласката“ на баща си.
Настаниха се на две маси. „Децата“ на една, Козела — с лице към вратата, непрекъснато държащ ги под „поглед“ — на друга. Малко по малко видя, че Габи го фиксира. Ай сиктир!, ръмжеше вътрешно. Остава тая разпасана кучка да се влюби в мен.
Сервираха му ракия със зеле и моркови, любимата му салата, и той се зае да си отпуска нервите. Момчетата пиеха бира, Габи някакви натурални сокове. В кръчмата беше шумно, но свойски селяните си говореха през масите без никакво притеснение — В края на краищата бяха в собствената си кръчма, тук присъстваха всяка вечер и малко ги интересуваше спокойствието на приходящите. Прави са…, разсеяно мислеше Козела, отпиващ от отлежалата си сунгуларска ракия, когато в заведението — ако можеше да бъде наречена така една селска кръчма — нахлу пияна компания и се упъти към тезгяха. Тримата млади елегантни мъже и двете жени изглеждаха здраво почерпени. Това нямаше да бъде от значение, ако един от тях не се оказа бившият годеник на Габи.
Когато си взеха напитки и се подпряха на плота, единият от компанията се вторачи в масата на „децата“.
— Отдавна не сме се виждали, скъпа Габриела? Как си? Добре изглеждаш… Кой от двамата те чука? Или си правите сандвич?
— Пиян си, Бояне. Излишно е да се заяждаш!
Козела вече знаеше всичко, знаеше дори, че придружителите му са офицери от ВКР.
— Това е Габриела, господа. Моята бивша годеница… Най-студенокръвното животно на света. Тя е причина баща й, легендарният Сирак, да си стреля в главата. Тя ми скрои кур капан в министерството — Как, някой ден ще разбера… и всичко това, за да се чука с тия двама престъпници, крадци, преследвани от Интерпол, синовете на прословутия бандит Козела!
Момчетата направиха най-лошото, което ситуацията предлагаше. Скочиха като котки и тръгнаха на просташко кръчмарско сбиване.
Момчетата бяха яки и смели, но това беше слаба утеха, ако ВКР-тата носеха оръжие. Козела дебнеше боя като тигър от храсти. Иван нокаутира бившия дипломат и балансът на силите изглеждаше приблизително изравнен, когато контраразузнвачите решиха да спечелят спора. Както очакваше Козела, и двамата щяха да посегнат към кобурите си, ако в кръчмата не беше изтрещял изстрел.
Козела беше стрелял в тавана, но сега магнумът му държеше на прицел офицерите.
— Аз съм Козела, господа. Предлагам да се разделим като родни братя!
Мина зад гърба им, взе пистолетите им, пребърка ги за мобилни телефони и разбира се намери три — един мобифон и два GSM.