Козела подхвърли десет хиляди лева на онемелия барман и изкомандва „децата“:
— Чакайте ме вън!
Козела остана сам с контраразузнавачите, изпразни пистолетите, прибра патроните и остави „ютиите“ на бара.
— Няма какво да делим с вас, момчета. Напишете ми адрес, на който да ви изпратя телефоните… Бързо!
Един от тях му подаде визитна картичка. Козела я пъхна в горния джоб на сакото си и излезе.
— Бързо във вилата! — сухо изкомандва той. — След половин час изчезваме.
— Къде?
— Където аз кажа!
Два часа по-късно Разви Звяра и два отряда барети претърсваха квартала… В края на краищата откриха бившата бърлога на Козела, но късно.
На масата в хола генерал Развигоров намери бележка, адресирана до него.
Не ме дразни, Разви! Само добро си видял от мен, боклук с боклук! Ако продължаваш да ми дишаш във врата, ще ти източа кръвта като на курбан, колега!
Подпис нямаше, но беше ясно кой е адресантът.
В това време „децата“ чистеха лесидренската му къща. И това беше временно убежище. Къде е Тефик, по дяволите! Отново никаква връзка. Нито през нощта, нито рано сутринта. Картинката започна да му се разяснява — Тефик беше в ръцете на Проданов.
След погребението на Г. Найденов, Пентхаус свика спешно събрание. След традиционните думи за упокой на покойника — съратник, Христов се обърна към колегите си:
— Имам пълен запис и аудио, и видео от тайното сборище на мутрите. После ще ви раздам касетите. Текат им лигите за ново югоембарго. Всички борци, живущи на петдесетина километра от границата, стягат камиони, тирове, кой каквото има. Започнат ли бойните действия, което ще е равносилно на ембарго, ще се наложи бързо да овладеем новата престъпна вълна. Стефан Марчев го прекъсна.
— Ти луд ли си? Предишното ембарго го дирижираше Васил Илиев, сега кой смяташ да им сложиш за маршал на престъпната гвардия!
Христов се усмихна.
— Добре казано, Стефане. Има такъв човек. Генералът от службите на КГБ, ренегатът на всички идеи и клетви…
— Козела?
— Да — Кимна Христов. — Ако е жив, открийте го и на Северния полюс. Козела е нашият печеливш ход в момента! Само той начело на мутрите може трайно да дестабилизира Костов и компания.
— Да, моля — чу познатия, но отдавна обезличен глас.
— Знаеш ли кой се обажда?
След известно мълчание Поли тихо каза:
— Да, Иване. Кажи ми, моля те, как са децата?
— Засега добре — каза Козела. — Пазя ги, колкото мога… Но възможностите ми намаляват всеки ден. Ще бъда абсолютно честен с теб, очаквам да ми помогнеш.
Поли помълча известно време, после отново тихо каза:
— Какво трябва да направя?
— Продан е арестувал един турски бизнесмен, Тефик. Това е човекът, на когото разчитах да заведа момчетата на сигурно място. Говори с мъжа си, става дума за твоите родни деца, Поли. Че се оказаха калпави, оказаха се, но ние, техните родители, не можем да се откажем от децата си. Можем ли?
— Не — тихо каза Поли.
— Точно така. Убеди Продан да пусне турчина без опашки и ще си направила за синовете си повече, отколкото си представяш. Ще се обадя пак…
Разговорът прекъсна, но Проданов, който беше очаквал подобно развитие на събитията, беше поставил собствения си телефон на подслушване.
Влезе Компира.
— Ядец, шефе. Козела се е обадил от бетком, някъде в района на военна академия.
— Добре, добре — нервно го прекъсна Генерала. — Блокирахте ли изходите на София.
— Това беше първата ми работа, макар че нямам вяра на блокадите. Козела ги прескача с прът за овчарски скок.
Разви Звяра прие присърце издирването на Козела, убеден, че ще остане в града. Довечера като огладнее, ще го срещна в някоя второкласна кръчма в центъра!
Джон Алберти изхвръкна на улицата, но попадна в „любовната прегръдка“ на Хакел.
Когато Реймънд Кендъл показа снимките на директорите на швейцарския клон, реакцията беше повече от единодушна — „Платете му и да се маха!“
Алберти не беше допуснат за обяснения пред директорите и след десетминутно унизително чакане се реши съдбата му. За негов ужас напусна централата безработен. Това беше съсипия за бюджета му, но никога нямаше да го каже, под достойнството му беше да хленчи, но той издържаше старата си майка в Реджо ди Калабрия, бившата си съпруга и четиригодишния им син и един развратен и много глезен порториканец в Америка.
Когато стигна до паркинга — вървеше на автопилот и не виждаше нищо около себе си — Двама души грубо му препречиха пътя. Докато онзи отпред имитираше, че му говори нещо на английски, другият — задният, се притисна плътно до него.