— Чист е! — след секунда каза той. — Добре. Мистър Алберти, един ваш добър познат иска да ви види.
Джон Алберти прецени шансовете си да отклони поканата като нулеви, затова се задоволи да сбие рамене примирително.
— Добре, господа. Да видим кой така грубо кани на среща старите си познати.
Заведоха го в едно заведение на „Малая гасе“, проститутската улица на Цюрих, и там застана очи в очи с Хакел.
— О, господин ЦРУ, с какво привлече вниманието ви моята незначителна фигура?
— Незначителността й — разсеяно отговори ченгето, ядеше скариди и отпиваше от чаша бяло вино.
Когато свърши, Хакел изми ръцете и устата си, запали цигара и попита:
— Знаеш ли кой те изпрати на борсата на труда?
— Досещам се…
— Глупости, Апберти. Нямаш и най-малка представа. Докато ти се правеше, че преследваш момчетата на Козела, той ти прикачи папарак, който, ей Богу, свърши добра работа… Между другото, да те питам от чисто любопитство — не боли ли, като те ебат в гъза?
Алберти стана синьоморав, но премълча.
— Други въпроси имате ли?
— Е, Алберти, може и да не ми разкриваш съкровените си тайни… Забравих да те поканя да седнеш.
Двамата придружители на Хакел учтиво, но твърдо го заставиха да седне срещу него.
— Така — Хакел се наведе и каза тихо — Ние сме по-старата и по-ефективната организация от скапания ти Интерпол. Това ясно ли ти е?
— Напълно.
— С две думи, Алберти, наемам те за снайперист. Отиваш в Белград, моите хора ще ти кажат къде? Засядаш там и чакаш. Колкото трябва, толкова чакаш! Целта ти е момчетата на Козела. Убиеш ли Козела — било по прищявка, било случайно — ще натъпча розовото ти дупе с динамит и ще те пратя при католическия ти Господ. Тръгвай! Ще получиш допълнителни инструкции.
Когато офицерите на Хакел предложиха на италианеца да ги последва, той продължи:
— Джон, твоята религия не забранява ли любов с мъже?
— Не знам — ехидно каза окопитилият се Алберти. — От такива като теб не ми остава време да прочета свещената книга.
Козела поддържаше телефонна кодирана връзка с трима от бившия Ескадрон на смъртта. Тази вечер, преди да се обади у Проданови, реши да провери дали действат каналите му. Само един номер реагира.
— Къде са приятелите? — попита Козела, без да се представя.
— Един е при Аркан… доброволец. Един си счупи врата с мотор и лежи в „Пирогов“. Единствено аз съм на линия.
— Има ли нещо за стария ти началник?
— Да, но не е за телефон.
— Спокойно, Момчиле, аз съм на телефонен стълб и проверявам линиите. Никой от вас не е включен на подслушване.
— Дано да си прав… Новият Пентхаус иска среща с теб. Твърдят, че са забравили миналото.
— И собствения си телефон подслушваш, Продане? — развеселен от този факт, попита Козела.
— На кой стълб висиш, проклетнико? Козела пропусна думите му покрай ушите си.
— Щом подслушваш жена си, значи знаеш предложението ми?
— Не е приемливо…
— Защо, става дума за живота на две момчета.
— Аз нямаше да съм това, което съм, ако нарушавах закона с някаква цел, пък била тя и благородна… от твоя гледна точка.
— Добре, Продане. Тогава ти предлагам нещо честно. Искам да кажеш на глас: „Поли, аз няма да съдействам за оцеляването на децата ти!“. Ще го направиш ли?
— Не.
Козела се изсмя дрезгаво.
— Здравей, Компир. И твоят щифт е в ръцете ми, щом си толкова любопитен, стари приятелю, ще чуеш неща, които не са за слуха ти. Ти си една от най-големите путки, Компир. Дълго време ви заобикалях, но сега война! — лайно такова. И на теб, и на солташаците ти.
Козела се спусна от стълба и тръгна пеша от Нови хан до магистралата, където беше паркирал колата. Не беше изминал половината път, когато специалните части откриха стълба. Компира си разбираше от работата, но това, което не беше предвидил, беше, че стълбът ще се взриви и ще избухне в пламъци.
Козела се добра до колата и се върна в квартала, където го дебнеше Звяра.
Късно през нощта Козела се прибра в Лесидрен и завари пиянска вакханалия. Уредбата гърмеше рок, Габи седеше унила, завита с одеяло, но синовете му бяха отровено пияни.
Козела спря уредбата, едва потискащ гнева си.
— Вие двамата — глухо изръмжа той, — изчистете тази кочина и по леглата! След две минути да няма и следа от вас.
Козела се отпусна тежко на едно от креслата.
— Габриела, ти остани. Имам няколко минути разговор с теб.
Габи кимна разбиращо. Познаващи характера на баща си, синовете му побързаха да изпълнят недвусмислената заповед.
Козела запали цигара и погледна разсеяно момичето.
— Трябва да бягаш от България. Съзнаваш ли го?