— Напълно — Кимна момичето.
— Слава Богу, момиче. Ти тръгваш първа утре през нощта. Ще те преведе през границата един мой бивш служител. Изпращам те в една богата и гостоприемна къща край Белград, проблемът е, че синовете на собственика също живеят там. Живеят е най-точната дума. Те прекараха тежка авто-катастрофа и сега не мога да преценя, а и моят приятел, баща им, не може, не искат или не могат да се оправят… Това ще те притеснява ли? Ако искаш, може въобще да не се виждаш с тях. Това притеснява ли те, моето момиче?
Габи поклати глава.
— Щом го искаш ти, не. Кога трябва да тръгна?
— Утре през нощта, смело малко момиче. А сега можеш да ми налееш нещо за пиене.
Козела изпи една водка на екс и се върна в града.
Утре беше лобният ден на Разви Звяра. Щом не разбираше от дума, щеше да остави вдовица и сираче, а имаше време, когато Козела тайно се възхищаваше на семейните му взаимоотношения.
Беше седем вечерта, когато Козела излезе да чака Разви Звяра. Знаеше, че ще го търси с упоритостта на фокстериер във всички сравнително евтини и незабележими кръчми на центъра.
Беше рано. Козела си поръча ракия и салата, но настоя да ги плати веднага. Може да ми се наложи да тръгна внезапно!
Отпиваше малки глътки и не изпускаше от поглед вратата и прозорците. Зад гърба му беше служебният вход за евентуално отстъпление…
Малшансът на Разви Звяра беше, че Козела го видя пръв. Вървеше по „Цар Симеон“ и задължително щеше да надникне и в това заведение. Козела се измъкна незабелязан през служебния вход и застана зад Разви в момента, когато слагаше дланта си върху бравата.
Козела му извъртя „полунелсон“ — хватка от борбата — и постави внимателно нож „Рамбо“ на гърлото му.
— Край, Разви. Утехата е, че ще те погребат с генералски почести.
Тялото на Разви Звяра се разтрепери.
— Недей, Козел, за Бога. Знаеш, имам семейство, внуче.
— И аз искам да имам — сухо каза Козела и му преряза гърлото.
В два часа през нощта Момчил, бившият служител на Ескадрона на смъртта, прекара Габриела през границата.
— Запомни ли всичките инструкции, Габи? — попита Козела.
Говореха шепнешком, колкото и да беше разграден дворът, това все пак беше граница.
— Да — каза Габи. — Искам да те целуна на тръгване. Козела си подаде бузата, но Габриела взе ръцете му в длани и го целуна в устата — топло, чувствено, с език. После каза:
— Чакам те! Не, чакам ви — и последва Момчил в тъмнината.
Козела се добра до колата уморен, но спокоен. Пътуваше бавно за Лесидрен и слушаше новините. Трупът на Разви Звяра беше открит отдавна и в министерството цареше бяс и паника. Майната ви, мислеше той, по-важното е, че спасих детето на Сирака! Козела не можеше да остави Тефик в следствието и да се чувства достоен приятел на този безкористен мъж. Това беше единствената причина да се появи пред Пентхаус.
— Добре дошъл, генерале — поздрави го Христов, вдигайки туловището си от председателското място. — Седни. Какво ще пиеш?
— Водка — сухо каза Козела.
Мигновено му сервираха ледена бутилка „Уолфшлиф“, сода и чиния, пълна с всички възможни ядки. Козела отпи и вдигна очи.
— Целият съм в слух, господа.
Евтимов пое инициативата.
— Нещо добро да си видял от демократите, Козел?
— Не — все така сухо отговори той.
— След атентата срещу Бонев ти си със статута на патицата — „Да се застреля, където се срещне“.
— Така е — кимна Козела.
— Ти ли закла Развигоров — Звяра?
— След малко ще ме попитате къде си държа парите.
Христов се засмя и увлече и другите — без Козела, разбира се.
— Слушай, генерале. Ти имаше лошия шанс да командваш ескадрона по време на уж нашия съмишленик Жан Виденов.
— Педерастче с тънко вратле и налудничави очи — избухна Марчев.
— Момент — Христов въведе ред. — Генерале…
— Наричай ме Козел — отпивайки бавно, го апострофира бившият генерал на всички тайни служби.
— Козел, предлагаме ти да оглавиш нов Ескадрон на смъртта. Никой не е безсмъртен, сигурен съм, че не си се отказал да посегнеш на Генерала.
— Не.
— Имаш ли план?
— Не достатъчно измислен, за да го пусна веднага в действие.
— А с обща помощ?
— Какво предлагате? Евтимов отново взе думата.
— Главатарите на „ВИС“, „СИК“, „Аполо и Болкан“, „Зора“ и „Корона“ изхвърлиха на улицата силовите си бригади. Можем да ги оставим да водят див уличен бандитизъм или да ги подчиним на нашата кауза. Ти какво би избрал?
— Второто.
— Радвам се, че се разбираме, Козел. Приемаш ли предложението, генерал Милетиев, Жаров или Козел, ако предпочиташ, да оглавиш еднолично новата бригада?