XIII
— Ясна ли ви е задачата, господин Алберти? — попита Хакел в цюрихския ресторант „Барман“.
— Не.
— Не ти е ясна или не искаш да участваш? Алберти запали тънка пурета, кръстоса крака и го погледна студено.
— Общо взето, и двете.
— Започва разговор за пари, нали?
— И така може да се каже. Моята цена е по сто хиляди на глава.
Хакел се усмихна.
— В конкретния случай ще получиш една десета от тази сума. Ние сме ЦРУ, а не Чеиз Манхатънбанк.
— Тогава си изберете килър.
— Избрахме си, Алберти. Теб! Алберти се усмихна презрително.
— Не очаквах, че сте толкова фалирало предприятие.
— Другояче бих се изразил, Алберти. Ние наемаме всеки според цената. Има ли смисъл да вадя снимките? Имам помия в джоба си.
— Не — ледено каза Алберти.
— И аз така мислех… Какво да правим, хората са грешни, но ние не сме злопаметни и ще заличим излишните познания от паметта си. Свършваш тази работа, получаваш скромния си хонорар и чистото досие и спокойно ще можеш да отвориш адвокатска кантора някъде в Орегон, например. Твърдят, че не си лош адвокат.
— А защо Орегон, моля?
— А ти какво искаш, да бъдеш юридически съветник на президента?
Сутринта Козела изчака момчетата да изтрезнеят, натъпка ги със супрадин, направи им силни кафета и един по един ги изпрати да изровят крадените си пари. Не че на него му трябваха, но бандитският манталитет, който беше започнал да развива, не му позволяваше да зареже на произвола на съдбата няколко стотин хиляди долара.
— До обяд да сте тук! — заповяда той. — През нощта тръгваме.
Когато Тефик излезе в английския двор на къщата си, видя Елеонора да реве неистово, но без глас. Тефик се хвърли към нея.
— Какво има, скъпа? — искрено уплашен, попита той.
Без да може да промълви дума, тя му посочи дъното на градината.
Осман, големият му син, прегърнал Габи през раменете, тя него през кръста, се разхождаше бавно, все още неуверено, но вървеше. Тефик се отпусна до нея.
— Как стана това, скъпа?
— Момичето започна да му говори на английски, започна да му крещи, грабна го за ръката и го издърпа. Това, което виждаш, е огромен напредък. Не позволява да го обличаме. Приготвя му дрехите и ако след десет минути не е готов, започва да крещи като луда, жалко, че не знам английски. Осман върви към подобрение, скъпи, и най-интересното — Вместо да мрази своята мъчителка, той се опитва да се усмихне, като я види.
Тефик седеше онемял до жена си.
— А Охран?… — плахо попита един от най-големите убийци на Леванта.
— Попитах я, скъпи. Каза, че с него ще бъде по-лесно, защото брат му щял да й помага.
Тефик затвори очите си в благословена молба към всички божества и стихии. Осман, живият труп, ходеше, даже премести ръката си от рамото на момичето, за да пропъди някаква муха, която му досаждаше.
Господи, Господи, безмълвно се помоли той, прегръщайки Елеонора, може и да имат късмет момчетата… После промълви полу на глас, полу на ум:
— Да не говорим за момичето. Иззвъня GSM-ът. Тефик го включи, но изчака да чуе насрещния глас.
— Братко, чуваш ли ме?
— Да. Чакам те.
— Довечера тръгвам към теб.
— Ще те посрещна с печено агне — каза Тефик и изключи връзката.
Козела отдавна беше излязъл от истинските новости на професията си и нямаше представа каква инфрачервена завеса му е приготвена на границата. Да имаш „Канал“ вече беше крайно недостатъчно, ако някой добре защитен технически реши да го запуши. Имаше и още един нов уред — степсърчър, който позволяваше с десет метра грешка да се прецени в коя посока се насочва плячката. Тази „машинка“ беше разработена за лов на мечки и глигани, но ЦРУ бързо схвана колко полезна би била тя в „сляпото прочистване“ на границите.
Докато чакаше синовете си, Козела се обади на Пентхаус и един час по-късно вечеряха в някакъв бандитски ресторант на улица „Черковна“.
— Не искам да ме разбереш зле, Пентхаус. Ти направи много за мен. Не съзнаваш каква услуга ти дължа, но нещо скърца в проекта ти, човече.
— В смисъл? — с пълна уста попита Христов.
— Дестабилизация, казваш, но не виждаш ли какъв стабилитет цари в държавицата. Президентът, премиерът, министрите са подигравани добродушно, Пентхаус. Един зъл виц не чух по техен адрес, а това значи, че народът може и да не умира от любов по тях, но поне ги уважава и най-важното — Вярва им. Костов еба майката на онзи татарин преди Доган и му издърпа електората. Ромите, какви ти роми, циганите във властта? Кога е било това?
— Предизборни трикове — каза Пентхаус. — Лошото е, че нашите комсомолски галфони не се сетиха да го направят първи.