Продан се прибра и зачака. След час, час и половина му донесоха папките на трите Юлии, свързани с авиацията. Поли беше категорична. Нейната Юлия не беше сред разпръснатите на масата снимки.
През нощта Продан поиска снимки и досиетата на всички стюардеси.
— Откъде започваме? — попита Асен, надвесен над картата на София.
Иван прокара една линия от Бояна до Кремиковци и го погледна зло.
— Избери твоята половина.
— Източната — наслука каза Асен.
— Добре. Имаш я. Тръгвай!
— А ти?
— Аз ще спя един час… Главата ми се цепи от шибаната ти ракия.
— Ти я купи — ехидно възрази Асен.
— Все едно. Тръгвай! Аз ще спя…
Асен го прекъсна:
— С Габи, нали? Един ден ще си поговорим по този въпрос, брат ми — грабна каската, тресна вратата и излезе.
Няколко минути по-късно Габи излезе от банята с черно боди, боса и разтреперена.
— Ще ме любиш ли, парагваецо — глухо, примряла за хуй, попита тя, знаеше добре, че именно затова е отпратил брат си.
— Асен знае, че се чукаме…
— Не знае… Аз му казах!
— Защо?
Габи седна на канапето.
— Може да не съм светица, но не си падам по тройките, сеньор Гузман. Беше грешка, че му се отдадох.
Иван стана и започна да се съблича.
— Той е мой брат, да му ебеш майката… Габи го прекъсна:
— С тебе ще полудея, с него се чукам дежурно.
Иван отиде при нея, опипа я — беше готова за любов, трепереше… Беше я обзело „мръснишкото“ настроение, както самата тя се изразяваше. Тогава иззвъня телефонът. Габи скочи ужасена.
— Това е той!
— Кой?
— После ще ти кажа… Мълчи, моля те. Едно закашляне ще бъде фатално.
— Кой е той, какво говориш… — но Габриела не отговори, само сложи пръст пред устните си и вдигна слушалката.
Последва любовен разговор, какъвто и в булевардните романи се червят да лансират. Иван разбра, че Габи говори с годеника си, че жилището, в което пребивават, е негово, че той е в чужбина и че като се върне в отпуск през лятото, ще се оженят. Нещастният годеник чу куп лъжи. Габриела прекарвала богомолци от Триполи до Джеда — затова не я открил, когато я търсил, в момента била с прахосмукачката в ръка — не била идвала в дома му две седмици.
Гола от кръста надолу, боса и разгонена, тя мъркаше като ангорска котка и, ей богу, беше доста убедителна. Когато разговорът свърши, Габриела остана няколко секунди с гръб към него.
— Обличай се — каза тя. — Днес няма да се чукаме.
Стана му смешно. Тази малка курва разиграваше благоприличие и вярност. Изправи се, отиде при нея и пъхна ръка между бедрата й. Габриела беше суха. Толкова по-зле за теб!, помисли той, наведе я, плю на задника й, разтри течността с пръст около ануса й и я облада анално. Габриела полудя. Колкото и да се мъчеше да запуши устата й, екстазът й пробиваше всичко, и озвучаваше квартала.
Иван се обличаше в рокерския костюм, когато Габриела излезе от банята. Беше свежа като роза, усмихната, забравила и благоприличие, и вярност.
— Как се казваш? — попита той. — Имам предвид цялото ти име.
— Габриела Петрова Кирилова.
— На вратата пише — Мирков.
— Апартаментът е негов — Габи посочи с пръст телефона, но жестът беше достатъчно ясен.
— А той кой е?
— Боян Мирков, дипломат… мой годеник… или поне беше.
— Къде е аташиран?
— Хага… първи секретар. Иван се замисли.
— Кога иде се върне… В отпуск?
— През август.
— Дотогава няма да се виждате?
— Ще се видим — тихо каза Габи. — Вдругиден летя за Амстердам… Той ще дойде там.
— Добре — Иван взе каската. — Кажи му, че съм те ебал в гъза! — каза той и излезе тихо. Колкото по-малко съкооператори ги познаваха, толкова по-добре и за братята.
— Продане, спиш ли?
— Не.
— Къде са момчетата?
— Не знам, Поли… честна дума, не знам.
Легнала по гръб в полутъмната спалня, придърпала завивката до брадата си, Поли гледаше някакво телевизионно предаване, но старото ченге отдавна беше забелязало, че нито вижда сменящите се картинки, нито духом присъства в леглото му.
— Какво ще стане с децата, Проди?
— Не искай от мен да те лъжа… ще ги арестуват рано или късно. Колкото по-рано, толкова по-добре за тях. Поли затвори очи.
— Ще ги осъдят ли?
— Да. Ще лежат дълго. Ако ги заловят, преди да изхарчат парите — между пет и седем години, ако се закучи процедурата — между петнайсет и двайсет.