Матю Кърби
Гробницата на хана
На Чарли,
чийто изобретателен ум ще остане в историята.
1.
Китай, 1259 н.е.
Наталия затаи дъх в очакване на експлозията.
От високите крепостни стени над нея артилеристите на император Сун изстреляха поредния залп от железни гюлета. Огненочервените кълба, изригнали от металните им топове фей юн пи-ли пао, описаха дъги в нощното небе и връхлетяха върху ордата на Великия хан.
Тя закри уши с длани и се сниши зад бойниците, дело на строители от Дзин. Глинените стени се разтърсваха при всеки удар и сипеха пръст върху й, грохотът заплашваше да раздроби ушите й, все едно са от порцелан, ала защитният вал удържаше на напора. Засега.
Въздухът — горещ и влажен, впримчен в хватката на лятото — стихна, сгъстен от черен барутен пушек, смъдящ в очите и носа на Наталия.
Не, в неговите очи и уши.
Очите и носа на далечния й предшественик Баян — бурятски воин от северните степи. Да преживява спомените на мъж обаче далеч не бе най-объркващото в тази симулация. Чувстваше съвсем чужда монголската култура на Баян, а завоевателните походи из Азия и Европа я ужасяваха до дън душа. И все пак именно нашествията бяха влели монголска кръв в руско-казахското родословно дърво на Наталия. Историята на монголските военни походи в известен смисъл бе преплетена със семейната й история.
Пред Баян бе застанал разтреперан млад воин с вдигната нагоре глава, сякаш се бои защитните валове да не рухнат върху тях. Всички в армията на хана бяха видели какви поражения нанасят оръжията на Сун, как разкъсват хора и коне с желязо и огън.
Наталия усети как Баян заема сцената на ума й и се оттегли в сенките, позволявайки на спомена да се разгърне.
— Спокойно, това е представление — каза Баян на младия войник. — Не искат да забравим днешното поражение при Синдунската порта.
Младият воин сви устни и кимна.
— Добро представление.
По произношението и чертите му личеше, че е тангут и вероятно не е водил битки. Не беше монголец от степите. Не бе участвал във великия лов нерге. Баян си спомни своя първи лов — строени в страховита линия, дълга осемдесет мили, воините маршируваха и яздеха в строг порядък; десният и левият фланг бавно се придвижваха напред, докато сключат грамаден кръг около ужасените обречени животни. Обучението бе продължило месеци, докато Баян и степните племена се подготвят за война.
Младият войник щеше да открие храброст в сърцето си или да загине — да падне в ръцете на врага или на Ордата, обвинен в малодушие. Баян щеше да обърне внимание на командира му да го държи под око.
— Как ти е името? — попита той.
— Чън Лун.
После Баян се осведоми как се казва командирът на арбана — бойния му отряд. Накрая добави:
— Както Угедей хан завладя Дзин, така и Мьонгке хан ще победи Сун. Ще сразим този град и ще убием всеки мъж, жена и дете в него.
Воинът сведе глава.
— Да, командире.
Баян се отдалечи. Тръгна по крепостния вал да нагледа своите войници и остана доволен от неумолимия им кураж въпреки обстрела на сунската артилерия, зноя и болестите на това място. На запад, отвъд окопите на хана, планината се издигаше висока и черна в нощта. На върха блещукаха светлините на Рибарския град. Дори Аламут, асасинската крепост в Персия, не бе устоявала на обсадите, както този бастион. Местонахождението му — между широки реки и стръмни скатове от трите страни — му предоставяха естествено предимство, подсилено от военните стратези на Сун.
Пред планината обаче се открояваше друга сянка — вал над Седловия хълм, издигнат по заповед на хана. Баян предполагаше, че ще го използват при атака или за по-добър обзор към града. Някои го смятаха за глупава проява на гордост от страна на хана, но дали думата „гордост“ описваше уместно делата на Божия бич, Императора на света?
В уречения час Баян се насочи на изток към лагера върху Лъвския хълм. Предводителят на минханската военна част го бе привикал заедно с още деветима командири. В просторната кръгла шатра, подплатена с кожа, въздухът бе нажежен до бяло. Неколцина командири кашляха, други изглеждаха изпосталели, макар да се стараеха да го прикриват. Баян се запита колко ли войници ще покоси чумата, преди да вдигнат обсадата.
— Има нова заповед — каза пълководецът Кьоке. — Уан Дъчън ще атакува портата Ху Гуо. Тази нощ.