— Готов съм.
Отпусни се. Активирам Коридора на спомените.
Веднъж, когато беше петгодишен, падна в река, придошла от пролетните дъждове. Кипналото течение го отнесе, преди някой да успее да го подхване. Помнеше произшествието главно от разказите на родителите си по-късно. Собствените му спомени не бяха много, но пък бяха ярки. Усещане за пълна безпомощност пред нещото. Неумолимата жива стена от вода го въртеше, тласкаше и го обезсилваше.
Така се чувстваше и под въздействието на електромагнитния стабилизатор.
Чичо му ловеше риба надолу по течението и успя да го измъкне от реката. Сега обаче чичо му го нямаше и това не беше река. Течението бушуваше в главата на Шон.
Коридорът на спомените изникна край него, отначало заслепяващ, после бързо се превърна в безформено мъждукане като в мъглив ден, когато не можеш да откриеш слънцето.
Активиране на симулацията след три, две, едно…
Смазващата вълна се блъсна в него.
4.
Грейс се чувстваше като Шон. Или поне по същия начин, както предполагаше, че се чувства той. Всъщност не знаеше, защото не бяха разговаряли за това. Мислеше обаче, че двамата са в „Етера“ по една и съща причина, макар външен човек да не би открил лесно връзката.
Тя го проследи с поглед как излиза от стаята, после Дейвид започна да разказва преживелиците си в спомените на прадядо им, летял с „Мустанг Р 51“ в 302-ри отряд, съставен от афроамериканци.
— Под върха на дясното крило има три цветни лампички за предаване на кодирани сигнали до земята. Червена, зелена и кехлибарена. — И за петдесети път добави с широка усмивка: — Най-яката летателна симулация.
— Червена, зелена и кехлибарена? — повдигна вежди Грейс. — Това да не ти е компютърна игра? Не сме дошли тук за забавление.
— Но е забавно — настоя Дейвид. — Защо разваляш всичко, Грейс?
Грейс го слушаше с половин ухо. Мислеше за Шон и наблюдаваше Наталия, която бе вперила поглед във вратата и вероятно също мислеше за Шон. Грейс не знаеше какво точно се е случило помежду им, но Шон се изнервяше и смълчаваше в присъствието на Наталия. Очевидно я харесваше, но Грейс се чудеше какво изпитва Наталия към него. Момичето бе затворено като костенурка. Виждаш главата и краката и толкова.
Закуската продължи в същия дух. Грейс отпиваше от кафето, Дейвид бръщолевеше и яйцата в чинията му изстиваха.
— Как се отнасят с чернокожите летци? — включи се най-сетне Наталия.
Дейвид замълча.
— Вбесяват ме — призна той. — Белите ни гледат отвисоко, макар да сме по-добри от тях. Някои пилоти на изтребители отказват да ги прикриваме. Мислят, че щом сме черни, не може да сме добри летци.
— Съжалявам — каза Наталия.
Дейвид кимна безмълвно.
Грейс не посочи, че брат й употребява „ние“ и говори в сегашно време. Случваше се на всички. И тя продължаваше да се обърква понякога, ако не внимава. Предполагаше, че донякъде това е причината за ежеседмичните им терапевтични сеанси с Виктория.
Наталия се обърна към Грейс.
— А твоята нова симулация?
Дейвид изпуфтя.
— Грейс е златотърсач.
Веждите на Наталия подскочиха нагоре.
— Така ли?
— Всъщност продавам злато — поясни Грейс. — В Западна Африка през четиринайсети век. През Средновековието сродниците на търговеца са били влиятелни хора в Гана и Мали. Така поне казва татко.
— Еха! Може ли да си сменим предшествениците? — попита Наталия.
— Разбира се — кимна Грейс; все пак се предполагаше, че предшественикът на Наталия е имал допир с Райската реликва. — Предпочитам да върша работата, заради която сме тук.
Наталия помълча, преди да отговори.
— Аз предпочитам да не убивам хора.
Грейс разбра, че думите й не са упрек лично към нея. Представата да убива хора в симулация наистина не притесняваше Грейс толкова, колкото вероятно би трябвало. Но пък поне един от предшествениците й — Илайза — бе асасин. Виктория не бе позволила на Грейс да припари повече до онези генетични спомени.
— Наистина ли им вярваш? — попита я Наталия.
— На кого?
— На Исая и Виктория.
— Знам, че ни дават възможност да направим нещо важно — отговори Грейс.
— Затова ли се върна? — полюбопитства Наталия.
Отговорът на този въпрос беше по-сложен от едносричното „да“, но Грейс каза само толкова.
В началото, с Монро, единствената цел на Грейс бе да се върне невредима вкъщи с брат си. После тамплиерите ги заловиха или спасиха — зависи от гледната точка. Агентите ги доведоха в тази централа на „Абстерго“ и им обясниха всичко. Как от памтивека водят тайна война с асасините. Мисията на тамплиерите била да създадат стабилен, мирен и прогресивен свят.