Активиране на генетична идентичност след три, две, едно…
Стените около съзнанието на Грейс се върнаха и светът се стовари на място с цялата си тежест. Тя залитна леко и погледна към тялото на предшественика си.
Масире беше строен мъж. Носеше кепе, сандали и роба с пояс на кръста и кама. Стоеше пред прага на ума й. Усети го как чака там и макар все още да й беше трудно, вече свикваше да отваря вратата и да го пуска в мислите си.
Улесняваше я запознанството им вчера. Познаваше съпругата и децата му. Търговията и светът му. Всъщност той доста приличаше на баща й.
Изчакай няколко секунди да…
— Готова съм.
Добре. Активиране на пълна симулация след три, две, едно…
Сивотата на Коридора на паметта се насити с кафеникави нюанси, вятърът навя пясък в очите и устата на Грейс. Ситните песъчинки напълниха бръчиците в крайчеца на клепките й. После се озова на улица в Тимбукту.
Постройките около нея сякаш бяха изваяни от лоното на пустинята — с гладки стени от кирпич и пясък и покриви от палмови листа и трева. Над тях Грейс виждаше джамията, чиято кула със стърчащи дървени греди наподобяваше кактус. Бяло слънце притискаше всичко с горещина на нажежена ютия и Грейс едва дишаше.
Зад нея измуча камила и тя отскочи бързо от пътя й. Животното носеше товар сол — изключително доходоносна стока, макар и не колкото златото на Масире.
Грейс му предаде властта и той тръгна към гостилницата, където щеше да се срещне с търговец от Маракеш. Масире се надяваше двамата да се споразумеят и така да получи достъп до испанците и другите немохамедански царства на север. Някои се въздържаха да търгуват с евреи и християни, но Масире съчетаваше вярата с прагматизъм.
По пътя той мина през пазара за луксозни стоки и спря да се възхити на топ изящна коприна от Персия. Червената тъкан се плъзна между пръстите му като вода и той реши на връщане да купи плата.
Търговецът от Маракеш се бе настанил в хан в края на града. По-редно би било да се представи на Масире в дома му, но простъпката бе пренебрежима в името на деловия интерес.
Ханджията упъти Масире към шатра в задния двор, където се бяха настанили търговецът и хората му.
— Познаваш ли го? — попита гостилничарят, присвил лявото си око.
— Чувал съм за него — отговори Масире.
Търговецът го посрещна с „добре дошъл“ и му посочи да седне върху изящна възглавничка.
— За мен е чест. Разбрах, че ви тачат и заради качеството на златото, и заради почтеността ви.
— Ласкаете ме — отвърна Масире.
Хората на търговеца се отдръпнаха към краищата на шатрата и се разположиха в кръг около тях. Това явно не обезпокои Масире, но Грейс се поразтревожи.
— Моля. — Търговецът посочи чайник върху мангал с дървени въглища. — Пийнете чай.
Масире сведе глава.
— Благодаря.
Търговецът напълни чаша и Масире отпи. През следващия час разговорът заобикаляше в широк кръг истинската причина за срещата; двамата обсъждаха какви места е посетил търговецът наскоро, как е минало пътуването от Маракеш. Едва след като кипнаха три пъти чаените листа, подхванаха главната тема.
— Имаш ли редовни купувачи? — попита Масире.
— Да — кимна търговецът. — Искат да им доставям твоето злато.
— И аз искам да търгувам с тях.
— Поставиха само едно условие.
Масире се приведе напред.
— Какво е то?
Търговецът се поколеба.
— Аз ти вярвам, Масире. С мъка поставям въпроса, но купувачите ми искат уверение, че доставките ти ще задоволят нуждите им. Искат да са сигурни, че мините ти няма да се изчерпят набързо, и да се наложи да търсят други източници на злато.
— Не ме обиждаш — отвърна Масире. — Давам ти дума, че златните ми мини ще просъществуват дълго след като си отида от този свят, и внуците ми ще сключват сделки с твоите внуци.
— Вярвам ти, но купувачите ми настояват да видя мините със собствените си очи.
Грейс пак усети тревога; този път и Масире се смути. Помести се върху възглавницата, която вече не изглеждаше толкова удобна. Въздухът в шатрата се бе сгорещил.
— Невъзможно е — каза Масире. — Уангарите пазят в строга тайна местоположението на мините. Това ти е известно, предполагам.
Търговецът кимна.
— Да. И не бих те молил, ако купувачите ми не бяха толкова неотстъпчиви.