— Значи ще останат разочаровани — каза Масире и примижа; зрението му се бе замъглило, яркото слънце явно го заслепяваше.
Грейс разбра истинската причина и ако можеше, щеше да накара Масире да се изправи и да побегне, преди да е станало късно. Знаеше обаче, че това ще промени спомена, ще я десинхронизира и ще я изхвърли от симулацията. Под бомбардировката на електромагнитния стабилизатор десинхронизацията беше изключително неприятно преживяване.
— Няма ли начин да те убедя? — попита търговецът.
— Няма. — Масире имаше чувството, че някой е увил одеяло около главата му и макар на Грейс да й се прииска да изкрещи, неговите думи се провлачиха: — Надявам… се… това… да не… е непреодолима… пречка.
Търговецът му се усмихна.
— Мисля, че ще се споразумеем.
Масире погледна празната си чаша и едва тогава разбра, че са го отровили. Свлече се върху килима, видя как хората на търговеца сключват кръг от сенки около него и после сенките го погълнаха.
— Той е в безсъзнание — каза Грейс, плувайки в по-тъмна празнота от Коридора на спомените.
Да, прозвуча непознат глас.
— Кой говори?
Аная. Техник съм. Срещали сме се. Доктор Бибьо е при Наталия. Добре ли си?
— Да. Просто трябва да почакаме — каза Грейс.
И преди се беше случвало. Когато предшественикът спи или е в несвяст, симулацията се плъзва в някакво небитие. В „Анимус“ обаче времето течеше по-бързо и това никога не продължаваше дълго. Ала сега Грейс наистина се тревожеше за Масире и искаше да разбере какво е последвало.
Изглежда се свестява, каза Аная.
Грейс се съсредоточи върху спомена и звездното нощно небе разпръсна тъмната сивота. Млечният път се простираше горе като пясъчна буря в небосвода и Грейс разбра, че Масире лежи по гръб. Отново отвори вратата на съзнанието си и го преотстъпи на него.
Масире опита да седне, но ръцете и краката му бяха вързани. Движението му обаче явно доведе някого. Пустинният пясък прошушна под нечии сандали и след миг търговецът се надвеси над него.
Ядеше нещо и продължи да дъвче.
— Знаеш какво следва — каза най-сетне той.
— Ще ме освободиш и ще се върнеш с подвита опашка в Маракеш при недоволните си купувачи.
Търговецът се засмя.
— Няма купувачи. Знаеш.
Масире му се усмихна в отговор.
— Да, знам.
— Ще ме заведеш да видя мините ти.
— Няма.
— Тогава ще те убием.
— Няма да съм първият уангар, когото е застигнала такава смърт. Няма да съм и последният.
Грейс усети колко бързо бие сърцето на Масире, макар външно да изглеждаше спокоен. Нямаше представа къде са, но съдейки по тъмното небе, от часове бе в несвяст и сигурно се намираха далеч от Тимбукту. След като го бяха отровили, просто го бяха увили в килим и го бяха метнали върху камила. Съпругата му сигурно се чудеше къде е. Синовете му навярно го търсеха из целия град.
— Не би дръзнал да си покажеш лицето в Тимбукту — каза Масире. — Къде ще продадеш златото?
— Имам съдружници. Лесно ще стане.
— Питам се дали знаят, че имат вземане-даване с отровител.
— Няма значение — отвърна търговецът. — Златото е злато. А ти ще ни покажеш мините си. Няма да те моля дважди.
— Не е и нужно — отсече Масире.
Търговецът извади нож изпод робата си. Масире позна своето острие. Търговецът се наведе и го прокара по бузата му. Бърз, нехаен разрез. Масире усети горещата, лепкава кръв, а после и болката.
— Няма да ти отредя лека смърт — обеща търговецът.
— Има ли лека смърт? — Масире облиза крайчеца на устната си, където кръвта се беше стекла. Грейс също усети вкуса на желязо.
— По-смел си, признавам, отколкото предполагах — каза търговецът.
Масире не продума. Всъщност не се мислеше за смел и Грейс долови ужаса му, макар да се опита да си вдъхне увереност, че предшественикът й ще оцелее. Сигурно се беше спасил, иначе нямаше да предаде този генетичен спомен. Но какво ли щеше да преживее дотогава?
— Ще поспя — каза търговецът. — Ти обаче няма да заспиш. Ще мислиш какво ще ти сторя утре, а на сутринта ще те сполети нещо още по-лошо, ако не ме заведеш до мините.
— Колко време имам за размисъл? — попита Масире.
— Пет часа до зазоряване. Много време.
Преди Масире да успее да каже още нещо, похитителят му се отдалечи и разкри отново обзора към звездите. Масире се вгледа в тях. Понеже хитро бе научил часа, успя да определи къде се намира. Никой не броди из менливите пясъци без мислена карта. Изглежда бяха на десет мили западно от града на път към великото речно корито, където се криеха земните богатства.