Внезапен ожесточен замах към рамото на Баян щеше да му осакати ръката, ако ризницата не бе поела удара. Баян простена и осъзна, че старият воин ще го надвие, но не се оттегли, рискувайки да умре.
Отскочи настрани, вдигна сабята и…
Експлозия разклати земята, ослепителна заря освети гората. Оръдията на врага бяха открили огън срещу Уан Дъчън и Баян разбра, че битката е изгубена.
Ветеранът използва моментното разсейване и нападна, но Баян очакваше атаката. Залитна назад, уж от изненада, и принуди възрастния воин да пристъпи напред. Завъртя се със сабята и я заби в хълбока му почти до дръжката. Наталия мислено нададе беззвучен вик.
Ударът бе смъртоносен, смъртта настъпи мигновено и Баян измъкна острието от тялото на падналия воин.
Рогът за отстъпление процепи въздуха. Баян свика хората си и ги поведе към Ордата под рехав дъжд от стрели. В предната линия цареше хаос. Съборени горящи дървета бълваха пушек и искри към небето, войници се щураха напред-назад, неколцина се бяха струпали около нещо на земята.
Баян приближи до тях и видя, че са скупчени около Уан Дъчън. В гърдите на генерала зееше ужасна рана — назъбена пролука в бронята и плътта — от главата му шуртеше кръв.
— Помогнете ми! — изкрещя Баян, макар да разбра, че и двете рани са смъртоносни. — Да го занесем на безопасно място!
Двама войници се наведоха да подхванат генерала, а другарите им се заспускаха тичешком по ската. Бранителите на крепостта не напуснаха укритието си, за да ги преследват. Явно бяха чували за монголската тактика на мнимо отстъпление. Баян благодари мислено за това.
Когато наближиха защитния вал, бегачите ги забелязаха и хукнаха към лагера. Щом Баян влезе в генералската шатра, шаманът вече ги чакаше там, надянал маската си и короната с пера. Разпореди да оставят генерала на земята, смъкна дрехите и ризницата му и огледа раните, напявайки призиви към боговете и духовете на предците.
— Изкормете вол и го сложете в търбуха му! — изкрещя най-сетне шаманът.
Неколцина воини изскочиха от шатрата и след минути Баян чу някъде отвън да реве вол. Помогна на шамана да изнесе генерала от шатрата. Животното вече лежеше безжизнено на земята, обърнато настрани с прерязано гърло. Многобройна група войници се бяха събрали около него. Един от другите командири извади сабята си и сряза корема на вола. Червата се разпиляха по земята и при вида им Наталия бе обзета от ужас, по-различен от онзи по време на битката — смесица от отвращение и абсолютно недоумение, макар да разбираше, че за Баян този ритуал изобщо не е странен.
— Уан Дъчън! — проехтя глас.
Всички се обърнаха към Великия хан, който бързаше към тях, облечен в златна ризница. Разделяйки се да му сторят път, войниците се свеждаха в поклон. Шестнайсетгодишният му син Асутей крачеше до него.
— Оръдията на Сун го повалиха, господарю — изрече Баян, навел ниско глава.
Ханът застана до своя генерал.
— Помогни ми!
Без никакво колебание Баян протегна ръце и с шамана и Великия хан натикаха тялото на Уан Дъчън в корема на вола. После шаманът подхвана пак напевите си, заудря по барабан и затанцува.
— Изгубя ли го, губя дясната и лявата си ръка — каза Великия хан.
Баян не беше сигурен дали говори на него, затова остана с наведена глава и не продума.
Ханът обаче се обърна към него.
— Там ли беше?
— Мисля, че знам какво се случи, господарю.
— Кажи ми.
Баян вдигна глава.
— Войниците на Сун знаеха, че идваме. Излязоха някак и ни заобиколиха изотзад. Разбрахме чак когато ни обсипаха със стрели. Уан Дъчън реши да атакува повторно, но го раниха.
Мьонгке хан кимна и цялото му тяло се разтърси от необуздан гняв.
— Отнесете го в храма в Дзин Юн! — изкрещя той и се отдалечи с тежка стъпка.
Баян погледна към генерала в търбуха на вола. Барабанът биеше в лудешки ритъм, шаманът разтърсваше диво глава и се въртеше в танц. Всички го наблюдаваха с надежда и се молеха, докато група войници докараха каруца и натовариха вътре вола с генерала. После поеха на юг към храма.
Наталия долови съмнение у Баян — за пръв път от началото на тази симулация. Навярно боговете се бяха обърнали срещу Великия хан и му бяха отнели най-храбрия пълководец. Сигурно му се гневяха, задето през цялото знойно и зловонно лято се е застоял тук. Говореха, че мнозина го съветват да се оттегли, ала той упорства. Дали това бе наказание за самонадеяността му? Сигурно имаше отговор. Сигурно имаше причина.