— Насам — посочи войникът и я поведе към вътрешните постройки. Спря пред врата и каза: — Съжалявам… Подготви се.
Думите му потвърдиха страховете, които Джъ се стремеше да усмири. Тя влезе в просторно правоъгълно помещение и усети мирис на кръв. Лекари се грижеха за ранените войници, ала баща й бе сред мъртвите.
Генерал Уан Дзиен стоеше до него с израз на дълбоко почитание. Джъ падна на колене до бащиното си тяло — в нозете на генерала — и заплака.
Под тежестта на спомена Оуен усети как у него се надига задушаваща скръб по неговия баща. При него не бяха изпратили никого, както при Джъ. Никой не бе отдал почит на баща му. Вместо генерал пред прага им се появи костюмирано ченге и със сериозен, но не и тъжен глас обясни какво се е случило. Апендиксът на баща му се спукал и той починал в затвора.
И край.
Баща му изчезна.
Без сбогуване. Без последно „обичам те“. Просто изчезна.
— Той спаси града — каза генерал Уан Дзиен.
Джъ се изправи и избърса очи. Оуен се постара да се върне при нея.
— Какво се случи? — попита тя.
— Съгледвачите ни видяха монголите да приближават. Подготвихме се да ги посрещнем. Баща ти и група подбрани бойци минаха през пещерата Фейен, за да атакуват врага откъм фланга. Северняците паднаха в капана, отблъснахме ги. Малоброен отряд обаче нападна баща ти и хората му. Смъртоносният удар го е убил веднага. Не е страдал. Баща ти спаси града.
Джъ се вгледа в бащиното лице. В дълбоките бръчки. В белега от битката, в която бе изгубил ухото си преди дълги години. Усети как сълзите се връщат, ала ги преглътна. Щеше да скърби, щом остане сама.
— Ще го почетем — продължи генералът. — Лично ще уредя погребението и ще поема разноските.
— Благодаря — каза Джъ. — Той ви уважаваше много.
— С баща ти често имахме разногласия, но знам, че обичаше нашия народ и земята ни.
С поклон генералът отиде при другите си воини, ранени, ала все още живи.
Джъ приклекна, стиснала крепко длани в скута си, и целуна баща си по челото. Свали ръкавицата от китката му. Скритото острие бе извадено. Убиецът му вероятно не бе постигнал лесно целта. Джъ се върна в града, понесла ръкавицата като светиня, която ще й напомня за него в дома им. В нейния дом. Сега щеше да живее сама.
Когато пристигна обаче, се оказа, че не е сама. От прага усети, че Кан я чака. Не бе необходимо да прибягва до Орловото зрение. Старият ментор на баща й винаги миришеше на риба.
— Влизай — подвикна тихо той. — Трябва да поговорим.
Джъ тръгна към него с твърда стъпка и го свари седнал в любимия стол на баща й — нисък, с висока облегалка и овални крака. При вида на стареца, кръстосал крака върху него, у нея се надигна гняв.
— Не се чувствам готова за разговори — отсече Джъ, застанала близо до прага.
— Ако чувствата ти можеха да спасят народа ни…
Той не довърши. Фенерът до него засенчваше половината му сбръчкано лице.
— Отиде си заради теб — каза Джъ. — Ти му нареди да…
Кан се засмя с глас.
— Така ли мислиш? Защото според мен Ордата на хана с радост би си приписала заслугата за смъртта му.
Джъ искаше да му стовари вината и да продължи да се гневи, но разбра, че старецът казва истината. Оуен откри колко сходни са чувствата им. Той също искаше да хвърли вината за смъртта на баща си върху родителите на майка си. Ядосваше се, защото не бяха приели баща му; за тях той винаги бе останал онзи развейпрах, с когото дъщеря им е излизала в гимназията. В крайна сметка обаче Оуен призна, че те не са виновни за смъртта му.
— Хайде, Джъ, измини последните крачки — каза старецът. — Не може винаги да се помайваш на прага.
Тя го погледна и единствено обичта на баща й към Кан я подтикна да пристъпи напред. Джъ не разбираше тази привързаност, но реши поне да го изслуша в знак на уважение към баща си.
— Така… — подхвана Кан, когато тя седна върху недодяланото столче срещу него. — Първо трябва да те поправя. Не съм заповядал на баща ти да защитава крепостната стена.
Джъ се втренчи в него.
— Нима?
— Да. Винаги съм съветвал баща ти да не се бърка в делата на армията. Братството ни работи по друг начин. Баща ти обаче не можеше да се примири, че загиват добри, храбри мъже. И това му прави чест, разбира се.