Джъ му повярва и гневът й към стареца изтля, макар да остави след себе си сгорещена жарава.
— Ала честта не го спаси — добави Кан.
Гневът на Джъ лумна отново.
— Сега ти ще заемеш мястото му — продължи старецът. — Но как ще го почетеш? Със славна смърт на бойното поле, каквато избра той? Или ще потърсиш свой път?
— Не знам.
— Не очаквам да ми отговориш тази нощ. Ще те оставя да размислиш. — Кан се изправи, взе бастуна си и закуцука към вратата. — Но сега съм твой ментор и ще се погрижа делата ти да не посрамят нито бащиното име, нито Братството. Можеш да спасиш народа ни.
— Как? — попита Джъ.
— Като бъдеш каквото аз не мога да бъда. — Застанал пред вратата, старецът се обърна и каза: — Ще бъдеш асасин.
Джъ остана на стола дълго след като Кан си тръгна. Взираше се в светлината на фенера и тънеше в спомени за баща си с крехката надежда, че някак си той не е мъртъв. Просто още не се е върнал вкъщи. Тялото, което е видяла, е било грешка.
Оуен също бе преживял нещо подобно. Помнеше как започна да моли майка си да отидат в затвора. Полицаят е допуснал грешка и баща му е там — жив. После престана, понеже молбите разплакваха майка му, и в крайна сметка осъзна защо. Да си затваряш очите не помага, напротив — влошава нещата, щом най-сетне прозреш истината.
Джъ стигна до това заключение призори, когато фенерът догоря. Просна се върху леглото и заплака, стиснала ръкавицата на баща си. После взе решението, което Кан очакваше от нея, и най-сетне заспа с просълзени очи.
Оуен пропадна в сивкавото никъде на симулацията. Беше го виждал и преди, с Вариус.
Добре ли си? — попита Ребека.
— Да. — Отговорът прозвуча тежко в унисон с чувствата му.
Оттук всичко изглежда наред. Предавам те на Грифин. Вероятно ще съм тръгнала, когато излезеш. Казвам ти довиждане сега. И късмет.
— Благодаря — отвърна Оуен.
След момент грубоватият глас на Грифин прекъсна мислите му.
Скоро май ще се събудиш.
— Ясно — каза Оуен.
Наистина ли си добре? Хавиер се притеснява, че тази симулация те натоварва.
— Благодари му от мое име, но се държа.
Добре. — Пауза. — Нещата явно се задействат.
Мътносивият пушек на празнотата се разнесе и Джъ отвори очи. Беше късно сутринта, поредният зноен ден. Това я зарадва. В града имаха вода, много езера и сянка; понякога от върха на планината повяваше вятър. Долу монголите нямаха разхлада.
Джъ стана, изми си лицето и изпи чаша чай. Влезе в стаята на баща си, повдигна хлабава дъска от пода и пусна ръкавицата в тъмнината. Върна дъската на мястото й и тръгна да търси стареца.
Градът се бе разбудил преди доста време и мрачната атмосфера й подсказа, че новината за среднощната битка се е разчула. Уан Дзиен бе удържал победа, но градът нямаше да възвърне предишния си облик, докато монголската орда не се оттегли напълно.
Джъ излезе от пределите на града, мина край Голямото небесно езеро, обагрено сега от синевата на небето, заобиколи работилницата на инженерите с деветте врящи котела и стигна до храма Ху Гуо. Отвъд него се простираше Рибарският скат, където според преданието великан извадил безброй риби от реката. Джъ прекоси каменната тераса и в далечния й край откри Кан — седеше пред колибата си и кърпеше мрежа.
— Радвам се да те видя — каза той. — Гледах те как приближаваш и си мислех колко приличаш на баща си.
Не искаше да говорят за баща й. Решила бе да крие скръбта дори от себе си, докато не постигне поставената цел.
— Имам отговор за теб.
— Така ли? И какъв е той? — попита старецът, без да откъсва поглед от възлите.
— Ще убия Мьонгке хан.
Пръстите му застинаха и той отпусна мрежата върху коленете си.
— Кажи го пак.
— Ще убия Мьонгке хан.
Старецът се усмихна.
— Вярвам ти. А сега е време истинското ти обучение да започне.
7.
Шон тъкмо се бе насладил на вкусна вечеря, а предшественикът му стоеше пред камината, облегнат на полицата над нея, и се взираше в пламъците. Оженил се повторно на стари години, той се бе усамотил в тихата библиотека, докато младата съпруга и дъщерите му седяха в дневната. Англичанинът Брандън Болстър живееше в имението си в Ирландия. Водеше приятен живот и Шон реши, че лесно ще остане дълго в тази симулация, пък дори и без Райската реликва.