Светлината бавно се промени. Слънцето изгря зад гърба на Брандън, озарявайки света, и полята и живите плетове се обагриха в жизнерадостни цветове. Брандън би предпочел синевата на небето пред купища сапфири, зеленината на пасбищата — пред шепи смарагди. Шон споделяше чувствата му.
Вдясно мъглата разбули долчинката и се оттегли в сенките сред дърветата. На младини Брандън бе ловувал тук с баща си, а после на свой ред беше водил Ричард на лов. Такъв беше житейският порядък.
Слънцето се вдигна по-нависоко и стопли гърба на Брандън. Той затвори очи за миг, но ги отвори, дочул нечии стъпки.
Двама пастири вървяха по пътеката, понесли тоягите си; по петите им припкаше куче. Отиваха да изведат на паша стадата на Брандън. Свалиха шапки за поздрав и му пожелаха добро утро, но Брандън зърна непокорни искри в очите им. Дали и те се бяха включили в тайното общество? Нима работят в имението му и същевременно заговорничат с „Белите момчета“ срещу него? Така се размътват водите. Бунтовете подкопават доверието и връзките, всяват хаос и разруха в обществото като гибелна епидемия.
Брандън видя как пастирите минават през портата и прекосяват пасбището на запад. На чия ли страна щяха да застанат вечерта, ако исканията в онази пъклена бележка не бъдат изпълнени?
Брандън стана от плета. Нямаше да се поддаде на страха. Щеше да отстоява своето. Не би позволил на шайка разбойници да унищожи наследството, което бе получил и опазил. Щеше да се изправи непреклонно срещу размирниците.
В спомена Шон подкрепяше предшественика си. Не съществуваше никакъв риск от десинхронизация, защото той би направил същия избор. Пиян мъж с кола го бе парализирал. Човек, който не е на себе си. Би трябвало да го спрат, ала не се бе намерил кой да го стори. Шон беше на мнение, че Брандън прави точно това — застъпва се за правдата.
Брандън влезе в къщата и разпореди да извикат сина му. Прислужник се завтече и доведе Ричард в библиотеката. Брандън му подаде ключа за шкафа, където държаха пушките.
— Въоръжи и себе си, и онези, на които имаш доверие — каза му.
— Татко?
— Трябва да сме готови, ако „Белите момчета“ решат да изпълнят заплахата си.
Ричард му върна ключа.
— Това не е война. Познаваш тези хора.
— Мислех, че ги познавам — отвърна Брандън. — Те скъсаха връзката с мен, когато заковаха заплашителната бележка на конюшнята ми.
— Според тях ти си скъсал връзката, отнемайки им земята.
— Няма да споря с теб, Ричард. Изглежда смяташ да наблюдаваш безучастно как опожаряват дома ни.
— Ще говоря с тях, преди да се стигне дотам. Моля се до довечера да си промениш мнението.
Синът му излезе с тежка стъпка от библиотеката и Брандън се отпусна в едно кресло, вече обзет от умора. Шон остана с него до края на деня. Брандън раздаде мускети на двама пазачи и на прислужник, заявил, че е точен стрелец. Опита да убеди съпругата и дъщерите си да отидат при сестра му в Кинсейл, но те не склониха да го оставят сам. А и съпругата му все пак умееше да стреля не по-зле от него. Брандън разпореди да намокрят сламените покриви на конюшните и плевните, за да не пламнат лесно; във всяка стая донесоха ведра с вода.
Синът на Брандън не участваше в подготовката. Ала когато семейството седна да вечеря, Ричард най-сетне пристигна и с безмълвно кимване зае мястото си до масата. Никой не се хранеше с охота, настроението беше тежко. Всеки шум отвън обтягаше атмосферата в стаята, докато не се окажеше, че е безобиден.
След вечерята съпругата и дъщерите на Брандън се оттеглиха в дневната и той понечи да ги придружи, но Ричард сложи ръка върху рамото му.
— Може ли да поговорим в библиотеката?
Брандън кимна.
— Разбира се. — Усмихна се на съпругата си и последва сина си, а когато останаха сами, попита: — Ще се биеш ли, ако се наложи?
Ричард се отдръпна от него с обидено изражение.
— Разбира се. Ти си ми баща, това е домът ми. Съмняваш ли се в моята преданост?
— Надявах се вярата ми в теб да се оправдае. — Брандън пристъпи към сина си. — Не съм се надявал напразно.
— Имаме разногласия, но мястото ми е до теб.
Сега Брандън сложи ръка върху рамото на сина си.
— Да се надяваме заплахата на „Белите момчета“ да остане на думи.