— Цял ден разговарях с онези, които все още са приятелски настроени към нас. Постарах се да ги убедя.
Брандън отдръпна длан.
— Как?
— Не съм давал обещания. Напомних им просто нашата добронамереност.
Брандън се възхити от прямотата и оптимизма на сина си и му се прииска той също да го сподели.
— Сигурен съм, че усилията ти не са отишли на вятъра.
— Може би. Дали съм постигнал нещо обаче…
Брандън се усмихна.
— Съдя човека според подбудите му. Хайде да отидем при сестрите ти.
Влязоха в дневната, където Брандън изпита същото чувство на удовлетворение, както сутринта на хълма. Джейн, по-голямата му дъщеря, свиреше тихо на рояла, другите четяха или разговаряха, осветени от топлото сияние на лампата. Брандън и Ричард седнаха и следващите часове минаха приятно. Когато стана време за лягане, съпругата и дъщерите му отказаха да се качат горе. Останаха в дневната, докато Брандън и Ричард барикадираха вратите. После засноваха из стаите на долния етаж, поглеждайки през прозорците.
Шон долови страха на предшественика си и също го почувства. Всичко беше заложено на карта. Постоянното напрежение подяждаше ставите и мускулите на възрастния мъж и причиняваше болка, непозната за Шон. Предишната симулация в спомените на Томи Грейлинг беше съвсем различно преживяване. Томи бе далеч по-млад и силен от Брандън. И двамата обаче бяха смели и упорити.
Мисля, че е време да те изтегля, каза внезапно Виктория.
— Какво? — възкликна Шон. — Защо?
Получихме необходимите данни от моторния ти кортекс и сме деветдесет и седем процента сигурни, че предшественикът ти не е имал допир с тризъбеца.
— Може ли да остана още малко? — попита Шон; искаше да преживее спомена до края.
Виктория замълча.
Няколко минути.
— Благодаря.
Шон остана в симулацията и два часа преди изгрев-слънце съгледвачите вдигнаха тревога. По пътя към къщата напредваше тълпа. Всички заеха позиции, готвейки се за предстоящото. Брандън нареди по един стрелец да застане във всяка ъглова стая и през своя прозорец видя как размирниците наближават, облечени в бели ризи, а неколцина страхливци бяха закрили лица с бели качулки.
Носеха вили, коси и факли. Стигнаха до къщата и дори не пожелаха да преговарят. Крещяха и хвърляха тухли. Улучиха прозорците и по мебелите и пода се разлетяха парчета стъкло. Брандън бе наредил на въоръжените с мускети възможно най-дълго да се въздържат от стрелба, за да не разярят тълпата.
— Да се надяваме, че искат просто да ни сплашат — обади се Ричард до него.
— Да се надяваме.
Мъжете с факлите обаче тръгнаха решително към къщата. Брандън се прицели в единия и зачака, затаил дъх. С вик нападателите метнаха факлите през счупените прозорци, та вътре да лумне пожар.
В същия момент Брандън натисна спусъка и ушите му заглъхнаха от трясъка. Ричард стреля, последван от пазачите в отсрещния ъгъл на къщата.
Няколко факлоносци паднаха, поразени от оловните топчета, и другарите им ги издърпаха далеч от сградата.
Другите ревнаха гневно и размахаха оръжия, но отстъпиха назад.
— Дано се откажат — каза Брандън, зареждайки мускета.
— Видях Майкъл Дули — поклати глава синът му. — Днес говорих с него. Стисна ми ръката.
— Съжалявам. — Брандън подаде на сина си рога с барут. — Поне разбра с какво си имаш работа.
Ричард кимна и зареди оръжието си. Подготвиха се за следващата вълна.
Първо не се случи нищо, макар че нападателите им ругаеха и дюдюкаха. Брандън също зърна познати лица. Земеделци, които познаваше от години. Но не и пастирите, поздравили го сутринта, и това му донесе малка утеха.
— Опитват се да подпалят конюшните — каза Ричард. Брандън погледна натам и видя как неколцина мъже, несъмнено разгневени от отпора на земевладелеца, бяха насочили разрушителните си намерения към другите постройки. Мократа слама обаче отказваше да се запали. Брендън се надяваше, че няма да влязат в конюшнята, за да избият конете. Погледна отново към тълпата пред къщата. Хората се бяха скупчили, явно се съвещаваха.
— Дали ще се оттеглят? — попита Ричард.
— Едва ли. Кроят нещо.
След минута страховете му се потвърдиха. Тълпата се разгърна в редица, някой даде заповед и всички нападнаха едновременно. Брандън се прицели и стреля, но ръцете му трепереха и не улучи. Ричард успя да повали мишената, един от пазачите — също, но вълната прииждаше. Брандън погледна към сина си.