Търговецът насочи ножа към него.
— Как така?
— Казах ти. Не знам отговора. Не знам къде са мините.
— Лъжеш.
— Иска ми се. Заради мен, не заради теб.
Ножът трепна колебливо.
— Обясни ми — каза търговецът.
— Така се договорихме с брат ми. Той да се занимава с мините. Аз — с търговията. Той е в безопасност, аз поемам риска, ако някой ме принуди да издам къде са мините ни. Изгодно е за брат ми.
— И не толкова за теб. — По лицето на търговеца се изписа гняв. Мнимото му добродушие се изпари и Масире зърна студенината в непресторения му поглед. — Също и за мен. Смъртта ти няма да ми донесе нищо.
Замахна надолу с ножа.
— Грешиш! — изрече Масире, останал почти без дъх от внезапната паника, и в спомена Грейс мислено се заслони от острието.
Ножът застина, преди да стигне до врата на Масире.
— Вече ти казах, че търпението ми е изчерпано…
— Има карта.
Търговецът се изправи, но ножът остана в ръката му.
— Карта ли?
— Карта на мините. За мен, ако нещо се случи с брат ми.
— И къде е картата?
— Пази я доверен приятел в града. Запечатана е. Той не знае какво съдържа.
Търговецът повъртя върха на ножа върху палеца си, после го прибра.
— В града значи?
— Близо до дома ми.
— Все ми е едно къде ще те убия. Там или тук…
— Не се съмнявам. Но ако получиш картата, ще ми обещаеш ли нещо?
— Мислиш ли, че си в положение да преговаряш? — Търговецът се засмя, надянал отново добродушната маска. — Интересно ми е обаче. Какво искаш?
— Да пощадиш брат ми, когато се добереш до мините.
Търговецът извърна глава.
— Зависи от брат ти.
Не след дълго хората на търговеца дойдоха и измъкнаха коловете, приковали Масире към земята. Не разхлабиха въжетата около китките му. Дадоха му да пийне вода и го подкараха на изток, притиснали острие на сабя в гърба му. След десет мили първите сгради се появиха на хоризонта сред дюните и търговецът застана до Масире, извадил отново ножа.
— Знам, че си намислил нещо, но ме чуй. Зърна ли дори най-дребен знак, че ме лъжеш или се опитваш да ме предадеш, ножът няма да заиграе по теб. Ще отида в дома ти и ще намеря семейството ти. Разбираш ли ме?
Масире разбираше отлично и гневът му се нажежи до червено. Но той го задържа у себе си — гърне с капак, което видимо не вреше.
Търговецът пристъпи по-наблизо.
— Разбираш ли?
Масире кимна.
Търговецът го изгледа втренчено, после му развърза китките.
— Води ме. И знай, че дори да не го виждаш, ножът е опрян в гърба ти.
— Натам — посочи Масире и тръгна към града.
Минаха край шатрата до гостилницата, където се беше срещнал с търговеца и го бяха отровили. Минаха и през пазара с топа коприна, който бе решил да купи. По пътя мнозина спираха да го поздравят. Той кимаше и се усмихваше, сякаш няма нищо нередно, макар да го разпитваха къде е бил, защото близките му го бяха търсили. Масире се стараеше да ги убеди, че всичко е наред. Търговецът с лекота приспиваше подозренията на всички срещнати.
По пладне стигнаха до къщата, където се намираше картата.
— Помни — просъска търговецът. — Твоят живот и животът на семейството ти са в моите ръце.
— Не съм забравил — отвърна Масире.
Мъжът, който го посрещна на прага, явно се изненада да ги види, но преди да проговори, Масире каза: — Идваме с мир, приятелю, ала нося ужасна новина. В мините е станала злополука и брат ми е загинал.
— О? — възкликна мъжът пред вратата.
— Придружителите ми ще се закълнат, че говоря истината — добави Масире.
— И какво искаш от мен?
— Картата, поверена ти преди години. Картата за семейните мини. Дойдох да я взема.
— Разбирам — кимна мъжът, отвори широко вратата и покани посетителите да влязат. — Почакайте в двора, ще я донеса.
Масире влезе вътре с търговеца и хората му. Озоваха се в красив двор с фонтан и овошки. Въздухът бе прохладен и благоуханен.
— Ще се позабавя, докато я намеря.
— Ще чакаме — увери го Масире, хвърляйки поглед към търговеца, който, изглежда, се подразни, ала не каза нищо.
Следващите няколко минути минаха много бавно и в пълна тишина, нарушавана единствено от бълбукането на фонтана. Търговецът държеше ръката си под робата, несъмнено стиснал дръжката на ножа. И той, и хората му се взираха неотклонно в Масире, докато мъжът не се върна с картата, навита на руло и запечатана.