В каменния под бяха издълбани стъпала. Спускаха се от входа и се виеха успоредно на подземен поток, който изпълваше пещерата със звуци. Щом се потопи в непрогледна тъмнина, Джъ запали фенер и светлината разпръсна сенките от скалите и насекомите. Миришеше на глина и на влага, въздухът беше по-хладен.
Пещерата бе забранено място за нея и за другите деца от града. Говореха, че в нея живеела гигантска змия. Слизайки надолу, Джъ не видя змия. Стигна до равна естествена пътека, разширена от хората много отдавна, та войниците и пратениците да влизат и да излизат тайно от крепостта. Проходът се спускаше през недрата на планината и в долния му край бяха поставени знаци, че изходът наближава. Щом ги видя, Джъ изгаси фенера и измина пипнешком останалия път.
Ботушите й разплискваха леко бълбукащия поток, преди водата да се отклони в друг улей, издълбан, за да не издава местоположението на пещерата. Прокарвайки длани по хлъзгавата каменна стена, Джъ най-сетне зърна отпред резенче нощно небе, съвсем малко по-светло от тъмната пещера. Стигна до отвора и спря.
Този предел бележеше началото на истинската й мисия. Още не бе напуснала крепостта, но сега щеше да прекоси отвъд. Тя погледна към бащината ръкавица със скритото острие и прекрачи навън.
Въздухът миришеше на пепел в старо огнище, гората оживя около нея. Зад гърба й сенките на скалите заблуждаваха окото и скриваха пролуката в ската. Джъ се разтревожи дали ще успее да я открие на връщане. Ако успееше да се върне.
Надяваше се да успее, но това не засягаше мисията й.
Комарите, жегата и влагата бяха още по-неприятни в долините и деретата — поредното доказателство за издръжливостта на монголите. Джъ видя почернелите останки от дърветата, опожарени при последната битка, но хората от степите явно бяха прибирали мъртъвците си.
Тя се завтече като фурия на югоизток, търсейки прикритието на сенките. Сякаш чуваше тоягата на Кан да отмерва времето от крепостта над нея. Постара се обаче да прогони натрапчивия спомен и да се съсредоточи върху безшумното движение към лагера на монголите.
Измина бързо дългия път и скоро стигна до първите кръгли шатри на монголите. Имаше стражи, но щеше да ги избегне лесно — по-добре, отколкото да ги убие. Не биваше да рискува да вдигне тревога, преди да настъпи решителният момент.
Продължи напред, спираше, ослушваше се, оглеждаше се. Постовите бяха дисциплинирани и точни — за да се промъкне между тях, й беше нужно единствено търпение. Кожените шатри, скрепени с одялани колове, бяха разположени в строг порядък и навсякъде имаше коне. Джъ беше чувала за привързаността на монголите към бързоногите животни, ала се питаше дали конете обичат ездачите си, довели ги в летния зной с рояци мухи.
Размерът на лагера първо я впечатли, после я порази. Изуми я и великолепието на някои шатри. Стотици дървета бяха изсечени, за да освободят място за хилядите шатри, а ханът и приближените му явно бяха донесли малки дворци от севера. Суетата им щеше да улесни Джъ да определи коя шатра принадлежи на Мьонгке хан. Трябваше просто да открие най-голямата и най-разкошната.
Забеляза я не след дълго. Двама войници пазеха входовете, нямаше как да се прокрадне между тях. От сенките Джъ изстреля две стрели от арбалета почти едновременно и двама войници паднаха безшумно, стиснали вратовете си. Тя прескочи телата им и влетя в шатрата.
От дебелите греди над нея висяха фенери, пушекът от пламъците им и от благовонията закриваше като пелена високия таван. Стените бяха покрити с коприна и гоблени, бели дървени паравани, резбовани и украсени със скъпоценни камъни и благороден метал, разделяха пространството на коридори и зали.
Джъ разполагаше със секунди, преди да открият убитите постови отвън. Тя се промъкна до масивна дървена колона и се изкатери по нея като по дървесен ствол. Стигна до подпорните греди над параваните и огледа помещенията. От наблюдателницата си под тавана лесно щеше да открие хана.
Така се и оказа. Бързо различи трапезарията, тронната зала и покоите. Из шатрата имаше стражи, но горе имаше добро укритие, а по широките греди щеше да пропълзи незабелязана до постелята на хана.
Джъ застана точно над него, спря за миг и го погледна отвисоко. Беше едър, силен мъж. Колко ли живота бе погубил? Колко ли жертви лежаха в краката му и в нозете на неговите предци?