Баян се спусна след нея, но не успя да я настигне. Тя летеше през гората, сякаш земята я познава и приветства, а към Баян се отнася враждебно. Планината го препъваше, оплиташе го, шибаше го с клонаци, жилеше го, докато съвсем изгуби от поглед съгледвачката.
Неуспехът му свидетелстваше за всичко сбъркано в този завоевателен поход. Баян беше повече от сигурен, че ако гонитбата се бе състояла в откритата степ, жената вече щеше да е овързана и метната върху коня му. Тук обаче, в чуждата земя — чумава и знойна — Ордата не успяваше да завземе непристъпната крепост.
Баян поднови мисията, довела го в планината. Може би щеше да открие прохода. Върна се до мястото, където бе зърнал съгледвачката, и най-сетне намери откъде се стича водата. Никаква полза обаче. Ручеят бликаше от тясна цепнатина в скалата, достатъчно широка за гризач и за нищо друго. Баян изруга тихо и се наведе да отпие. Водата беше сладка и студена. Още една причина превземането на Рибарския град да се окаже толкова трудно. Щом Сун оставяха толкова вода да изтича надолу, значи зад крепостните стени разполагаха с повече от достатъчно. Преди няколко седмици бяха хвърлили по хълма две грамадни риби, прясно уловени, и стотина топли питки, за да покажат колко много припаси имат.
Баян отпи още глътка, намокри си врата и продължи да търси. Жената бе потвърдила подозрението му, че наблизо има излаз. Той кръстоса хълма надлъж и шир, но след два часа методично издирване не откри никакъв вход на пещера. Най-сетне реши, че е най-добре да изчака съгледвачката да се върне. Изкатери се на високо дърво, близо до извора — най-вероятното според него място — настани се между клоните и застана нащрек.
Наталия си отдъхна за кратко; радваше се, че жената е успяла да избяга от Баян, и се надяваше да успее отново. Придвижваше се като асасин и нищо чудно да беше набелязала хана за своя жертва. Убийство, предотвратяващо убийства. Напомняше й Уроборос — змията, ядяща опашката си.
Баян възприемаше нещата по съвсем различен начин. Той гледаше небето над себе си и земята под него и вярваше, че боговете са ги изпратили в тази страна, за да я накажат. Ако враговете им просто се бяха предали, щяха да ги пощадят.
Движение долу привлече вниманието на Баян.
Съгледвачката се връщаше.
Сега беше много по-шумна и трескава. Чу я как диша тежко, когато мина под него.
Баян осъзна, че скоро ще изчезне сред дърветата и ще отнесе тайната за прохода, ала не изглеждаше вероятно да успее да я залови жива. Реши да не я убива веднага, а да я рани и да я накара да проговори. Може би щеше да извика и да привлече вниманието на стражите, но той щеше да действа бързо.
Опъна лъка и се прицели в бедрото й; рогът, дървото и тетивата се огънаха покорно в ръцете му. На Наталия й се прииска да нададе предупредителен вик, ала Баян пусна свистящата стрела. Жената падна мълком.
Баян слезе бързо от наблюдателницата си и се втурна към нея с извадена сабя. Когато приближи, тя някак си бе успяла да се изправи на крака, с нож в ръката и малък арбалет, пристегнат около другата й китка. Той предположи обаче, че няма стрели, иначе вече щеше да го е използвала.
Неговата стрела не бе улучила бедрото, а коляното й. Болката сигурно бе нетърпима, но тя стенеше през зъби и го гледаше втренчено с очи, които му напомняха боеца, нападнал го преди две нощи.
— Къде е проходът? — попита той на нейния език.
Тя се изплю и понечи да заеме отбранителна позиция, но залитна и Баян видя колко тежко е осакатена. Забеляза също, че ножът в ръката й е пристегнат към китката както арбалета.
— Ако ми кажеш, ще те убия бързо. Не е нужно да страдаш — рече той.
Тя отстъпи няколко крачки, от раненото й коляно бликаше кръв и се стичаше по крака. Нямаше да му бъде от полза, ако припадне от кръвоизлива.
Той пристъпи към нея.
— Умри в мир. Работата ти приключи. Вече няма защо да защитаваш града. Бащата Небе те доведе при мен.
Тя примигна и поклати глава.
Явно трябваше да я рани по-сериозно. Наталия се ужаси, ала не можеше да направи нищо. Баян прекрачи надясно. Младата жена премести тежестта си, разкривила болезнено лице, за да застане с лице срещу него. Той не бързаше, обмисляше атаката, вперил очи в острието върху китката й. Беше ранена, но все още много опасна. Запита се защо ли не бе извикала за помощ.