Выбрать главу

Седеше на кушетката до Хавиер. И двамата се бяха облегнали на голата, измазана с хоросан стена на склада, където се криеше Грифин. Асасинът беше с гръб към тях, взрян в екрана на компютъра — разговаряше с шефа си.

— Сигурен ли си, че са открили мястото? — попита той с глас, наподобяващ глухо ръмжене на дизелов двигател; тъмната кожа на обръснатата му глава отразяваше светлината на единствената крушка по средата на стаята. — Взел съм необходимите мерки.

— Съвсем сигурен — отговори мъжът от монитора.

Оуен бе виждал лицето му — изпито, с гъста прошарена коса и брада. Гавин Банкс, водач на Асасинското братство.

— Ротенберг ми съобщи, че в момента натам се придвижва тамплиерски ударен отряд — продължи той.

Хавиер погледна към Оуен с присвити очи. Изглеждаше по-разтревожен от него.

— Вярваш ли на този информатор? — попита Грифин.

— Да — потвърди Гавин. — Изгори всичко и изчезвай веднага оттам.

Грифин кимна.

— Вече съм набелязал ново място…

— Не — прекъсна го Гавин. — Отиваш в сборен пункт дванайсет. Ребека Крейн ще те чака там. Ще ти предаде следващите разпореждания.

— Ребека? — Грифин замълча. — Добре.

— Успех. Прекъсвам връзката.

Екранът почерня.

Оуен си пое дъх и Грифин се изправи.

— Съберете каквото можете в раница. Бързо.

Оуен и Хавиер се спогледаха, после скочиха от кушетката и се втурнаха към сандъците и щайгите, натрупани по металните полици в склада. Бяха го правили и преди — когато Грифин ги отведе на връх Макгрегър да търсят първата райска реликва. Сложиха си кожените якета и качулките и се снаряжиха — с ножове за хвърляне, стрелички, малки гранати, поразяващи с всичко от отровен газ до електромагнитни импулси, способни да свалят хеликоптер от небето.

Грифин също събра екипировката си, включително асасинската ръкавица, която не им позволяваше да пипнат. После включи командна програма на компютъра.

— Подгответе се и не забравяйте на какво съм ви учил — каза той.

Оуен не мислеше, че някога ще забрави изтощителната подготовка, на която ги бе подложил Грифин през последните седмици, включваща основни бойни техники и фрийрън.

Без да откъсва поглед от компютъра, асасинът поклати глава.

— Имаме три минути — обяви.

— До какво? — попита Хавиер.

Грифин не отговори. Написа команда, натисна „въведи“ и с маршова стъпка се отправи към ролетната врата на склада. С дрънчене и трополене я повдигна с дръжката.

Отвън слънцето беше залязло, но не се бе стъмнило съвсем — онова време на денонощието, когато всичко се обагря в свой оттенък на сивото, но подробностите все още са различими. Грифин ги поведе към съседната клетка, където държеше колата си, но преди да отключи, забързани далечни фарове осветиха далечния край на върволицата складове.

— Това ли… — подхвана Оуен.

— Оставяме колата — прекъсна го Грифин и се втурна в другата посока. — Мърдайте!

Оуен хукна след него редом до Хавиер. Пробягаха няколкостотин метра. После Грифин се спусна напред и се изкатери върху покрива на складовете. Оуен го последва, все още леко стъписан от сякаш вродените си способности, излезли наяве след времето, прекарано в спомените на асасинските му предци. Чу Хавиер да го настига и тримата затичаха безшумно по покрива.

— Какво ще стане след три минути? — попита Хавиер.

— Двайсет и три секунди — поправи го Грифин.

Оуен погледна през рамо. Фаровете наближаваха техния склад. Появиха се и други от различни посоки, включително в небето.

— Идва хеликоптер — каза той.

— Чувам. Снишете се — отвърна Грифин.

Оглушителна експлозия зад тях облъхна с гореща вълна врата на Оуен и прониза ушите му. Внезапно изригналото сияние освети редицата покриви, където се намираха, а също и съседните, по които десетина снишени фигури се придвижваха бавно към тях. Носеха черни униформи и шлемове, с чиято помощ откриваха и проследяваха трудни мишени.

— Тамплиери — прошепна Оуен и тримата се проснаха върху покрива.

— Ротенберг излезе прав. И са дошли подготвени — каза Грифин.

— Вдигна убежището си във въздуха? — учуди се Хавиер, взрян в дебелия димен стълб, издигнал се в небето; Оуен усещаше мирис на изгоряла пластмаса.

— Стандартна процедура — отвърна Грифин. — Няма да останат следи, които да ги отведат до Братството.

— Ще проследят нас — възрази Оуен.